Дан Браун - Шифърът на Леонардо

Когато на сутринта призракът се събуди, светът беше много по-ясен. Той погледна разпятието на стената над леглото си. Макар че Иисус вече не му говореше, неговото присъствие му действаше успокоително. Призракът седна и с изненада откри изрезка от вестник на нощното шкафче. Статията бе на френски, отпреди седмица. Когато я прочете, се уплаши. В нея се разказваше за земетресение в планината, разрушило затвор и освободило голям брой опасни престъпници.

Сърцето му се разтуптя. „Свещеникът знае кой съм! — От много време не бе изпитвал такива чувства. Срам. Угризение. И страх да не го заловят. Той скочи от леглото. — Къде да бягам?“

— Деяния на Светите апостоли — чу се глас от прага. Призракът уплашено се обърна.

Младият свещеник влезе в стаята. Усмихваше се. Носът му бе непохватно бинтован. Държеше Библия.

— Намерих ти френска Библия. Главата е отбелязана.

Призракът колебливо взе книгата и я отвори на означената от свещеника глава. Деяния 16.

Началните стихове разказваха за затворник на име Сила, който лежал гол и пребит в килията си и пеел химни във възхвала на Бога. Когато стигна до двадесет и шести стих, призракът смаяно ахна.

„… Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха…“

Свещеникът топло се усмихна.

— Щом нямаш друго име, приятелю, отсега нататък ще те наричам Сила.

Призракът само кимна. „Сила. — Бяха му дали плът. — Казвам се Сила.“

— Време е за закуска — рече свещеникът. — Ще имаш нужда от сили, ако искаш да ми помогнеш да съградя този храм.

На девет хиляди метра над земята самолетът на „Алиталия“ попадна в турбулентна зона и се разтърси. Пътниците нервно се разшаваха. Епископ Арингароса не усети нищо. Мислите му бяха отправени в бъдещето на Opus Dei. Нямаше търпение да узнае как се развиват нещата в Париж и му се искаше да може да се обади на Сила. Ала не можеше. Учителя се беше погрижил за това.

— Заради собствената ти безопасност — на английски с френски акцент бе пояснил той. — Достатъчно разбирам от електронни комуникации, за да съм наясно, че могат да се подслушват. Последиците ще са катастрофални за теб.

Арингароса знаеше, че е прав. Учителя очевидно беше извънредно предпазлив човек. Още не му бе разкрил самоличността си, но беше доказал, че е способен да ръководи. В края на краищата някак си се бе сдобил с невероятно секретни сведения. Имената на четиримата най-важни членове на братството! И този, и някои други успехи бяха убедили Арингароса, че Учителя наистина е способен да спечели удивителната награда, която твърдеше, че е в състояние да намери.

— Подготвил съм всичко — беше казал той. — За да успее планът ми, няколко дни Сила трябва да отговаря само пред мен. Двамата няма да поддържате връзка. Аз ще го търся по сигурни канали.

— Ще се отнасяте ли към него с нужното уважение?

— Човек на вярата не заслужава друго.

— Разбирам. Със Сила няма да се чуваме, докато не приключи всичко.

— Правя го, за да запазя в тайна имената ви. И заради своите инвестиции.

— Какви инвестиции?

— Ако нетърпението ти да вървиш в крак с прогреса те прати в затвора, епископе, няма да можеш да ми платиш хонорара.

Арингароса се усмихна.

— Основателен аргумент. Желанията ни съвпадат. Бог с вас.

„Двайсет милиона евро — загледан през илюминатора на самолета, си помисли епископът. Приблизително същата сума в щатски долари. — Оскъдно подаяние за нещо толкова могъщо.“.

Обзе го абсолютна увереност, че Учителя и Сила няма да се провалят. Парите и вярата бяха силен мотив.

— Une plaisanterie numérique? — Фаш беше побеснял и смаяно зяпаше Софи Нево. — Числова шега? Вашето професионално мнение за кода на Сониер е, че е някаква математическа шега, така ли?

Фаш не можеше да проумее безочието на тази жена. Не само че без разрешение се бе натрапила, но сега се опитваше да го убеди, че в последните мигове от живота си Сониер се е вдъхновил от някакво математическо остроумие?!

— Този код е абсурдно прост — поясни тя. — Жак Сониер трябва да е знаел, че веднага ще го разберем. — Агент Нево извади някакъв лист и го подаде на Фаш. — Ето дешифровката.

Капитанът я погледна.

1-1-2-3-5-8-13-21

— Това ли е? — изсумтя той. — Просто сте подредили числата във възходящ ред!

Софи наистина имаше дързостта самодоволно да се усмихне.

— Точно така.

Фаш понижи глас и гърлено изръмжа:

— Агент Нево, нямам представа какво ще постигнете с това, но ви съветвам да го направите бързо. — Той тревожно хвърли поглед към Лангдън, който стоеше до тях, притиснал телефона към ухото си, очевидно заслушан в съобщението от американското посолство. Ако се съдеше по пепелявото му лице, новината бе лоша.