Дан Браун - Шифърът на Леонардо

Накрая компютърът щастливо изписука.

— Май излезе още нещо — извика от другата стая Гетъм. — Какво е заглавието?

Лангдън погледна екрана.

„Алегорията на Граала в средновековната литература Проучване за сър Гавин и Зеления рицар“

— Алегория за Зеления рицар — отвърна той.

— Не става — каза Гетъм, — В Лондон не са погребани много митологични зелени великани.

Робърт и Софи търпеливо седяха пред екрана и проследиха още два подобни отговора. Когато компютърът отново изписука обаче, резултатът бе неочакван.

Die OPEREN von RICHARD WAGNER

— Оперите на Вагнер ли? — изненада се Софи. Гетъм надникна на прага с пакет нескафе в ръка.

— Странно попадение. Вагнер бил ли е рицар?

— Не — внезапно заинтригуван, отвърна Лангдън. — Обаче е бил известен франкмасон. — „Наред с Моцарт, Бетховен, Шекспир, Гершуинр Худини и Дисни.“ Бяха изписани томове за връзките между масоните и тамплиерите, Ордена на Сион и Светия Граал. — Искам да го погледна. Как да отворя целия текст?

— Не ви трябва целият текст — извика Гетъм. — Кликнете хипертекстовото заглавие. Компютърът ще ви покаже откритите ключови думи, наред с контекста.

Той кликна върху заглавието. Отвори се нов прозорец. … митологичен рицар на име Парсифал, който… … метафорично търсене на Граала, което… … лондонската филхармония през 1855 г… … гробницата на Вагнер в Байройт, Германия…

— Пак нищо — разочаровано въздъхна Лангдън. Въпреки това се удивляваше от лекотата, с която се използваше системата. Ключовите думи и контекстът бяха достатъчни, за да му припомнят, че Вагнеровата опера „Парсифал“ е посветена на Мария Магдалина и потомството на Иисус Христос, под формата на разказ за млад рицар, търсещ истината.

— Просто имайте търпение — отвърна Гетъм. — Оставете машината да си работи.

През следващите няколко минути компютърът откри още няколко отговора, сред които текст за трубадурите и менестрелите. Лангдън знаеше, че те са били пътуващи слуги на Църквата на Мария Магдалина и са използвали музика, за да разпространяват историята за свещената женственост сред обикновения народ. До ден днешен трубадурите пееха песни във възхвала на „нашата дама“ — загадъчна красива жена, на която завинаги се вричаха. Той нетърпеливо кликна хипертекста, ала не откри нищо. Компютърът за пореден път изписука.

„Рицари, валета, папи и пентаграми Историята на Светия Граал чрез картите таро“

— Нищо чудно — каза професорът. — Някои наши ключови думи са като имената на картите. — Той посегна към мишката, за да кликне хипервръзката. — Не съм сигурен дали когато сте играли на таро, дядо ти е е споменавал за това, Софи, но тази игра всъщност е алегория за изгубената невеста и нейното покоряване от злата Църква.

Софи го погледна смаяно.

— Нямах представа.

— Тъкмо това е била целта. Като учели чрез метафоричната игра, последователите на Граала скривали посланието си от зоркия поглед на Църквата. — Робърт често се чудеше дали съвременните картоиграчи подозират, че четирите бои — пики, купи, спатии и кари — са свързани с Граала символи, пряко произлизащи от четирите бои на таро.

След четири минути, когато Лангдън вече започваше да се бои, че няма да намерят за каквото са дошли, компютърът откри нов отговор.

„Теглото на гения Биография на един съвременен рицар“

— „Теглото на гения“? — прочете той на глас. — „Биография на един съвременен рицар“?

Гетъм надникна в стаята.

— Колко съвременен? Само не ми казвай, че това е вашият сър Руди Джулиани 84 84 Бивш кмет на Ню Йорк, посветен в рицарство от кралица Елизабет II. — Б. пр. . Всички бяха отвратени от това решение.

Лангдън също се отвращаваше от посвещаването на сър Мик Джагър, но моментът изобщо не беше подходящ да спорят за политиката на съвременното британско рицарство.

— Да хвърлим един поглед. — Той отвори хипертекстовите ключови думи.

… почетен рицар , сър Исак Нютон…

… в Лондон през 1722 г. и…

… неговата гробница в Уестминстърското абатство…

— Предполагам, че „съвременен“ е относително понятие — извика Софи на библиотекарката. — Книгата е стара и се отпася за сър Исак Нютон.

Гетъм пак надникна на прага.

— Нютон е погребан в Уестминстърското абатство, седалището на английското протестантство. Сметана и захар?

Софи кимна.

— Робърт? — попита англичанката.

Сърцето на Лангдън бясно туптеше. Той откъсна поглед от екрана и вдигна глава.