Дан Браун - Шифърът на Леонардо

Отговорите се появяваха по-бързо от обикновено. Изписваха се десетки текстове, много от които за английския писател от XVIII век Александър Поуп, в чиято антирелигиозна псевдоепична поезия очевидно често се споменаваше за рицари, цогребани в Лондон.

Гетъм хвърли поглед към цифровото поле в долния край на екрана. Като изчисляваше досегашния брой отговори и ги умножаваше по процента на останалата част от база данните, компютърът приблизително посочваше колко информация ще открият. Щяха да получат ужасяващо огромно количество данни.

ВЕРОЯТЕН БРОЙ НА ОТГОВОРИТЕ: 2692

— Трябва да стесним търсенето — каза библиотекарката. — Това ли е цялата информация за гробницата? Нищо повече ли няма?

Лангдън погледна Софи Нево. Тя се колебаеше.

„Това не е игра“ — помисли си Гетъм. Беше чула мълвата за миналогодишните приключения на Робърт Лангдън в Рим. Този американец бе получил достъп до най-секретната библиотека на света — Тайния архив на Ватикана. Зачуди се какви тайни може да е научил там и дали сегашното му отчаяно търсене на тази загадъчна лондонска гробница не е свързано със сведенията, с които се е сдобил във Ватикана. Достатъчно отдавна работеше в теологическата библиотека, за да знае най-разпространената причина хората да идват в Лондон в търсене на рицари. Граалът .

Тя се усмихна и намести очилата си.

— Приятели сте с Лий Тибинг, в Англия сте и търсите рицар. Мога да предположа само, че търсите Граала.

Лангдън и Софи се спогледаха сепнато. Гетъм се засмя.

— Тази библиотека е базов лагер за търсачите на Граала. Лий Тибинг е сред тях. Ще ми се да получавах по шилинг всеки път, когато търся в база данните Розата, Мария Магдалина, Сангреала, Меровингите, Ордена на Сион и така нататък, и така нататък. Всички си падат по тайните. — Тя си свали очилата и ги погледна. — Трябва ми още информация.

По време на последвалото мълчание Гетъм усети, че стремежът на гостите й за дискретност отстъпва пред желанието им бързо да получат резултат.

— Ето — накрая отвърна Софи Нево. — Това е всичко, което знаем. — Тя взе химикалката на Лангдън и написа на листа другите два стиха.

Гетъм се усмихна. „Наистина търсят Граала“ — увери се тя, когато прочете за Розата и плода в утробата.

— Ще ви помогна. — Библиотекарката вдигна поглед от стихотворението. — Може ли да попитам откъде е това стихотворение? И защо търсите кълбо?

— Можете да попитате, но това е дълга история, а ние нямаме никакво време — каза Лангдън.

— Прозвуча ми като учтив начин да ми кажете „гледай си работата“.

— Вечно ще сме ви задължени, Памела, ако откриете кой е този рицар и къде е погребан.

— Добре — каза тя и отново започна да пише на клавиатурата. — Съгласна съм. Щом въпросът е свързан с Граала, трябва да го включим сред ключовите думи. Това ще ограничи отговорите до случаите, в които ключовите думи се срещат в близост до дума, свързана с Граала.

Търсене: Рицар, Лондон, гробница В близост от 100 думи до: Граал, Роза, Сангреал, потир

— Колко време ще отнеме? — попита Софи.

— Неколкостотин терабайта с множество препратки ли? — Очите на Гетъм заблестяха и тя натисна бутона „Търсене“. — Само петнайсет минути.

Лангдън и Софи не отговориха, ала тя усети, че това им звучи като цяла вечност.

— Чай? — попита библиотекарката, изправи се и отиде при чайника. — Лий много харесва моя чай.

Лондонският център на Opus Dei бе скромна тухлена сграда на Орм Корт 5 срещу Норд Уок при парка „Кенсингтън“. Сила никога не бе идвал тук, ала докато се приближаваше пеш към сградата, изпитваше все по-силно усещане за сигурност. Въпреки дъжда Реми го беше оставил на няколко преки от сградата, за да не излиза с лимузината на главна улица. Албиносът нямаше нищо против да повърви. Дъждът действаше пречистващо.

По предложение на прислужника Сила беше избърсал глока си от отпечатъците и го бе хвърлил в един уличен канал. Радваше се, че се е избавил от него. Сега се чувстваше по-лек. Краката още го боляха, но беше издържал и на много по-силни болки. Чудеше се обаче за сър Лий, когото Реми бе завързал в колата. Британецът сигурно ужасно страдаше.

— Какво ще правиш с него? — беше попитал Сила. Реми бе свил рамене.

— Учителя ще реши. — В гласа му се долавяше странна окончателност.

Дъждът заваля по-силно, намокри тежкото му расо и подлюти раните от предишния ден. Беше готов да остави зад себе си греховете от последните двадесет и четири часа и да пречисти душата си. Бе изпълнил задачата си. Прекоси площадчето пред центъра и не се изненада, че вратата е отключена. Отвори я и влезе в тясното фоайе. Когато стъпи върху килима, на горния етаж прозвуча приглушен електронен сигнал. Звънецът бе нещо обичайно за тези центрове, чиито обитатели прекарваха почти целия ден в молитви. Сила чу раздвижване и скърцане на дървен под.