Дан Браун - Шифърът на Леонардо

— Безпокоите се за дървената кутия — вперил очи в инкруетираната роза, каза Фаш и отново внимателно вдигна капака, за да погледне белия цилиндър. — Можете ли да ми кажете какво има в нея?

— Съдържанието не е важно — отвърна Верне. — Загрижен съм за репутацията на банката си. Никога не сме имали обир. Никога. Ако не успея да върна собствеността на клиента си, банката ни ще бъде съсипана.

— Казахте, че агент Нево и Робърт Лангдън са имали парола и ключ. Тогава защо твърдите, че са откраднали кутията?

— Те са убили четирима души! Сред които дядото на Софи Нево. Явно не са се сдобили законно с ключа и паролата.

— Моите хора провериха някои неща за миналото и интересите ви, мосю Верне. Вие очевидно сте висококултурен и изтънчен човек. Предполагам, че сте и човек на честта. Като мен. Като шеф на криминалната полиция, аз ви давам дума, че вашата кутия и репутацията на банката ви са в сигурни ръце.

Коле удивено зяпаше компютърния монитор на сеновала в Шато Вилет.

— Тази система подслушва всички тези места, така ли?

— Да — потвърди агентът. — Изглежда, данните са били събирани повече от година.

Онемял, лейтенантът препрочете списъка.

Колбер Состак — председател на Конституционния съвет

Жан Шафе — уредник в Музе Жьо де Пам

Едуар Дероше — главен архивист в библиотеката „Митеран“

Жак Сониер — уредник в Музе дю Лувр

Мишел Бретон — шеф на френското разузнаване

Криминалистът посочи екрана.

— Обърнете внимание на четвъртия.

Коле безизразно кимна. Веднага го бе забелязал. „Жак Сониер е бил подслушван, — Той отново плъзна поглед по останалите от списъка. — Как е възможно да се организира подслушването на тези известни личности?“

— Прослушахте ли някой аудиофайл?

— Няколко. Ето един от последните. — Агентът натисна няколко клавиша. Тонколоните изпращяха. „Capitaine, un agent du Département de cryptographie est arrivé.“

Коле не вярваше на ушите си.

— Това съм аз! Това е моят глас!. — Спомни си, че бе седял на бюрото на Сониер и се беше свързал с Фаш в Голямата галерия, за да му съобщи за пристигането на Софи Нево.

Криминалистът кимна.

— Ако някой е проявявал интерес, спокойно е можел да слуша голяма част от следствието ни в Лувъра.

— Пратихте ли някого да потърси подслушвателното устройство?

— Няма нужда. Знам точно къде е скрито. — Агентът отиде при купчина стари бележки и планове, струпани върху работната маса, взе един лист и го подаде на Коле. — Да ви изглежда познато?

Лейтенантът се удиви. Държеше ксерокс на древна схема. Не можеше да прочете ръкописните италиански надписи, ала знаеше точно какво е това. Макет на средновековен рицар.

„Рицарят върху бюрото на Сониер!“

Погледът му се плъзна към полетата, в които някой бе надраскал бележки с червен маркер. Бележките бяха на френски и изглежда очертаваха поставянето на подслушващо устройство в рицаря.

Сила седеше на предната лява седалка на лимузината, паркирана край черквата „Темпъл“, стискаше ключовия камък в потните си ръце и чакаше Реми да завърже Тибинг отзад с въжето, което бяха намерили в багажника.

Накрая прислужникът се провря през спуснатата преграда и се намести зад волана.

— Здраво ли го завърза? — попита албиносът.

Реми се подсмихна, отърси се от дъжда и погледна през рамо към Лий Тибинг, който едва се виждаше в тъмното купе.

— Никъде няма да избяга.

Сила чу приглушените викове на англичанина и разбра, че Реми му е залепил устата със същия изолирбанд, с който по-рано бяха залепили неговата.

— Ferme ta gueule! 83 83 Млъквай (фр.). — Б. пр. — извика Реми на господаря си и натисна един от бутоните на пулта. Тъмното стъкло зад тях се вдигна. Тибинг изчезна и гласът му утихна. Прислужникът погледна Сила. — Достатъчно отдавна слушам жалкото му хленчене.

След няколко минути — вече бяха потеглили — мобилният телефон на Сила иззвъня. „Учителя.“ Той развълнувано отговори.

— Ало?

— Радвам се, че те чувам, Сила — разнесе се познатият глас с френски акцент. — Това значи, че си в безопасност.

Албиносът също толкова се радваше да чуе Учителя. Бяха изтекли часове и операцията съвсем се бе отклонила от плана.

— Ключовият камък е в мен.

— Това е чудесна новина — отвърна Учителя. — Реми с теб ли е?

Сила се изненада, че Учителя произнася името на Реми.

— Да. Той ме освободи.

— Както му наредих. Съжалявам, че се наложи толкова дълго да останеш в плен.