Дан Браун - Шифърът на Леонардо

„Защо му е на някой да качва всичко това тук горе?“ Коле се приближи към електронната техника.

— Проверихте ли системата?

— Това е подслушвателен пост.

— Подслушвателен пост ли?!

Агентът кимна.

— При това изключително модерен. — Той посочи дългата маса, отрупана с електронни части, наръчници, инструменти, кабели и тинол. — Някой явно си разбира от работата. Тази техника е не по-лоша от нашата. Миниатюрни микрофони, фотоелектрически клетки, чипове с огромна оперативна памет. Има даже от новите нанохарддискове.

Коле бе впечатлен.

— Това тук е пълна система — каза криминалистът и му подаде устройство, не много по-голямо от джобен калкулатор. От него висеше половинметров кабел, завършващ с парче тънко фолио. — Система за аудиозапис с мощен харддиск и самозареждаща се батерия. Това парче фолио в края на жицата е комбинация от микрофон и фотоелектрическа клетка.

Коле беше запознат с тези неща. Преди няколко години напомнящите на фолио фотоклетъчни микрофони бяха осъществили огромен напредък в областта на електронното подслушване. Харддискът можеше да се монтира например зад лампа и микрофонът да се скрие в очертанията на основата, и да се боядиса в подходящ цвят. Стига микрофонът да се поставеше на място, осветявано за няколко часа дневно от слънцето, фотоклетките щяха да зареждат системата. Тези устройства на практика бяха вечни.

— Метод на приемане? — попита Коле.

Агентът посочи изолиран кабел, който излизаше от компютъра, минаваше по стената и изчезваше в дупка на покрива.

— Обикновени радиовълни. Малка антена на покрива.

Лейтенантът знаеше, че тези записващи системи обикновено се поставят в кабинети, активират се от глас, за да се пести място на харддиска, записват разговори денем и предават компресираните аудиофайлове нощем, за да не бъдат засечени. След предаването харддискът се самоизтриваше и се приготвяше за същата операция на другия ден.

— Имаш ли представа кой е бил подслушван?

Криминалистът се приближи до монитора.

— Хм, това е най-невероятното, господин лейтенант…

Лангдън и Софи минаха през въртележката на метрото и навлязоха в недрата на мрачния лабиринт от тунели и перони. Професорът се чувстваше напълно изчерпан. Измъчваха го угризения.

„Аз забърках Лий и сега той е в огромна опасност.“

Тайната роля на Реми го бе смаяла, ала това беше съвсем логично. Онзи, който търсеше Граала, вербуваше вътрешни хора. „Прибегнали са до Тибинг по същата причина, поради която го потърсих аз. — Онези, които знаеха нещо за Светия Граал, винаги бяха магнити и за крадци, и за учени. Фактът, че британецът през цялото време е бил наблюдаван, би трябвало да облекчи угризенията му. Нищо подобно. — Трябва да открием Лий и да му помогнем. Веднага.“

Робърт последва Софи до един от пероните, където тя забързано отиде при най-близкия телефон, за да се обади в полицията, въпреки предупреждението на Реми. Лангдън седна на една мърлява пейка.

— Най-добрият начин да помогнем на Лий е незабавно да съобщим на лондонската полиция — докато набираше номера, повтори младата жена. — Повярвай ми.

Лангдън отначало не се бе съгласил с тази идея, но когато обсъдиха плана, предложението на Софи започна да му се струва логично. За момента Тибинг се намираше в безопасност. Даже да знаеха къде е гробницата на рицаря, Реми и другите можеха да имат нужда от помощта на историка, за да разгадаят смисъла на стиха за кълбото. Безпокоеше го какво ще се случи след като бъде открита картата на Граала. „Лий ще се превърне в огромна пречка за тях.“

Ако искаше да помогне на приятеля си и някога пак да види ключовия камък, Лангдън първо трябваше да намери гробницата. „За съжаление Реми има голяма преднина.“

Задачата на Софи беше да забави французина. А на Робърт — да намери гробницата.

Софи щеше да направи Реми и Сила бегълци от лондонската полиция и да ги принуди да се скрият. Още по-добре щеше да е да ги заловят. Планът на Лангдън не бе толкова сигурен — да вземе метрото до Кингс Колидж, известен с електронната си база данни по теология. „Най-добрата търсачка — беше чувал той. — Мигновени отговори на всеки въпрос от областта на историята на религията.“ Чудеше се какво ще му разкрие база данните за неизвестния рицар. Искаше му се мотрисата да дойде по-скоро.

Софи най-после се свърза с лондонската полиция.

— Участък „Сноу Хил“ — каза телефонистката. — Какво обичате?