Дан Браун - Шифърът на Леонардо

„Съвсем близо съм“ — каза си той, вперил поглед в ключовия камък в ръката на Робърт Лангдън. Ако американецът го пуснеше, всичко щеше да е изгубено.

„Готов ли съм да си покажа лицето?“ Учителя строго му го беше забранил. Реми бе единственият, който го бе виждал.

— Сигурен ли сте, че искате Сила да изпълни тази задача? — преди по-малко от половин час го беше попитал французинът. — И аз мога да се справя.

Учителя бе категоричен.

— Сила свърши добра работа с четиримата ръководители на Ордена. Той ще вземе ключовия камък. Ти трябва да останеш анонимен. Ако някой те види, ще трябва да го очистим, а убийствата и без това са достатъчно. Не си показвай лицето.

„Лицето ми ще се промени — помисли си Реми. — С парите, които обеща да ми платиш, ще се превърна, в съвсем друг човек.“ Хирургията можела да промени дори отпечатъците от пръстите му, беше му казал Учителя. Скоро щеше да е свободен — ново, красиво лице щеше да поглъща слънчевите лъчи на плажа.

— Ясно — бе отвърнал той. — Ще помагам на Сила от сенките.

— За твое сведение, Реми, въпросната гробница не е в черквата „Темпъл“. Така че не се бой. Те не търсят където трябва.

Французинът се смая.

— А вие знаете ли къде е гробницата?

— Естествено. По-късно ще ти кажа. Сега обаче трябва да действаш бързо. Ако другите открият истинското местонахождение на гробницата и напуснат черквата преди да вземеш криптекса, завинаги може да се простим с Граала.

Реми не даваше и пукната пара за Граала, само че Учителя нямаше да му плати, докато не го намерят. Обземаше го шемет всеки път щом си помислеше за парите, които скоро щеше да притежава. „Една трета от двайсет милиона евро. Предостатъчно, за да изчезна завинаги.“ Представяше си крайморския Тулон, където възнамеряваше да доживее дните си, като се пече на слънце и оставя други да му прислужват.

Сега обаче Лангдън заплашваше да разбие ключовия камък и бъдещето на Реми беше изложено на опасност. Неспособен да понесе мисълта, че е стигнал толкова близо, само за да изгуби всичко, той най-после се реши. Макар и малокалибрен, отблизо револверът в ръката му бе смъртоносен. Той напусна скривалището си, влезе в кръглата сграда и се прицели в главата на Тибинг.

— Отдавна чакам да го направя, куцо чудовище.

Сърцето на сър Лий Тибинг секна, когато видя насочилия оръжие към него Реми. „Какво прави той?!“ Англичанинът позна миниатюрния си револвер, който държеше в жабката на лимузината.

— Реми? — смаяно запелтечи той. — Какво става?

Лангдън и Софи бяха също толкова удивени. Прислужникът заобиколи зад Тибинг и опря дулото на револвера в гърба му — високо отляво, точно зад сърцето. Британският историк се вцепени от ужас.

— Реми, не…

— Ще ви го кажа съвсем просто — прекъсна го Реми и погледна Лангдън над рамото на Тибинг. — Оставете ключовия камък, иначе ще натисна спусъка.

Професорът сякаш се парализира.

— Ключовият камък не ви върши никаква работа — накрая успя да произнесе той. — Вие не можете да го отворите.

— Арогантни глупаци — изсумтя французинът. — Случайно да сте забелязали, че тази нощ постоянно ви слушах, докато обсъждахте тези стихотворения? Съобщих на другите всичко, което чух. Те знаят повече от вас. Вие дори не търсите където трябва. Гробницата е на съвсем друго място!

Тибинг изпадна в паника. „Какви ги говори?!“

— Защо ви е Граалът? — попита Лангдън. — За да го унищожите ли? Преди Края на дните ?

— Сила, вземи ключовия камък от Лангдън — извика Реми на монаха.

Когато албиносът се приближи, Робърт отстъпи назад и високо вдигна цилиндъра, сякаш готов да го хвърли на пода.

— Предпочитам да го строша, отколкото да го видя в лоши ръце — заяви той.

Тибинг се ужаси. Делото на живота му се изпаряваше пред очите му. Всичките му мечти отиваха по дяволите.

— Недей, Робърт! — възкликна той. — Недей! Ти държиш Граала! Реми никога няма да ме застреля. Та ние се познаваме от десет…

Прислужникът вдигна револвера и стреля. Гърмежът, прекалено мощен за такова малко оръжие, отекна в каменната черква. Всички се вцепениха.

— Не се шегувам — каза Реми. — Следващият куршум ще е в гърба му. Дай ключовия камък на Сила.

Лангдън неохотно протегна криптекса. Албиносът го взе и в червените му очи проблесна отмъстително задоволство. Той пъхна каменния цилиндър в джоба на расото си и заотстъпва, като продължаваше да държи Лангдън и Софи на мушка.

Тибинг усети, че Реми го хваща с ръка през шията и го повлича със себе си. Револверът болезнено се забиваше в гърба му, докато го мъкнеха назад на немощните му крака.