Дан Браун - Шифърът на Леонардо

— Искам да съобщя за отвличане. — Софи знаеше, че трябва да е кратка.

— Името ви, моля? Тя се замисли за миг.

— Агент Софи Нево от френската криминална полиция.

Това даде желания резултат.

— Веднага, госпожо. Ще ви свържа с някой от детективите.

Докато чакаше, Софи се зачуди дали полицията изобщо ще повярва на описанието на похитителя на Тибинг. „Мъж със смокинг. — Нима можеше по-лесно да се открие заподозрян? Даже да се преоблечеше, Реми се движеше в компанията на монах албинос. — Не може да ги изпуснат.“ Нещо повече, те имаха заложник и не можеха да пътуват с градския транспорт. Колко лимузини ягуар можеше да има в Лондон?

Докато я свържат, сякаш мина цяла вечност. „Хайде!“ Чуваше линията да прещраква и бръмчи, като че ли я прехвърляха. Изтекоха петнадесет секунди. Накрая отсреща се обади мъж.

— Агент Нево?

Софи веднага позна грубия глас и се смая.

— Агент Нево — повтори Безу Фаш. — Къде сте, по дяволите?

Тя онемя. Капитанът явно бе поискал от телефонната централа на лондонската полиция да го предупредят, ако Софи се обади.

— Вижте — напрегнато каза Фаш. — Снощи допуснах ужасна грешка. Робърт Лангдън е невинен. Всички обвинения срещу него отпаднаха. Въпреки това двамата сте в опасност. Трябва да се върнете.

Софи зяпна. Нямаше представа какво да отговори. Фаш не беше от хората, които се извиняват за каквото и да било.

— Вие не ми казахте, че Жак Сониер ви е дядо — продължи полицаят. — Ще си затворя очите за вашето неподчинение заради емоционалното напрежение, на което сигурно сте подложена. В момента обаче с Лангдън трябва да потърсите закрила в най-близкия лондонски участък.

„Той знае, че съм в Лондон? Още какво знае?“ По линията се чуваше рев на някаква машина. И странно прещракване.

— Опитвате се да определите откъде се обаждам, нали, господин капитан?

Гласът на Фаш прозвуча твърдо.

— С вас трябва да си сътрудничим, агент Нево. И двамата имаме много за губене. Трябва да сведем щетите до минимум. Снощи допуснах грешки в преценката си и ако те доведат до смъртта на американски професор и криптографка от ЦУКП, с кариерата ми е свършено. През последните няколко часа се опитвам да осигуря безопасността ви.

На перона лъхна топъл вятър и мотрисата се приближи с тихо бучене. Софи имаше твърдото намерение да се качи в нея. Лангдън явно имаше същата идея, защото се изправи и тръгна към телефона.

— Човекът, който ви трябва, е Реми Легалудек — каза тя. — Прислужникът на Тибинг. Той преди малко отвлече сър Лий от черквата „Темпъл“ и…

— Агент Нево! — изрева Фаш. — Това не е въпрос, който можем да обсъждаме по незащитена линия. С Лангдън веднага идете в полицията. Заради самите вас! Това е заповед!

Софи затвори и двамата с Робърт се затичаха към мотрисата.

По доскоро безудречно чистия под на са-молета сега се валяха стоманени стружки, миришеше на сгъстен въздух и пропан. Безу Фаш беше отпратил всички и седеше сам с чашата си и тежката дървена кутия, която бе намерил в сейфа на Тибинг.

Прокара показалец по инкрустираната роза и вдигна орнаментирания капак. Вътре откри каменен цилиндър с пръстени, покрити с изсечени букви. Пръстените бяха завъртени така, че изписваха думата СОФИЯ. Капитанът дълго зяпа думата, после извади цилиндъра от тапицираното му легло и внимателно го разгледа. Накрая бавно завъртя краищата му и извади една от страничните капачки. Вътре нямаше нищо.

Той остави цилиндъра на мястото му и разсеяно се загледа през илюминатора, замислен за краткия си разговор със Софи, както и за информацията, която беше получил от криминалистите в Шато Вилет. Звънът на мобилния му телефон го откъсна от унеса му.

Обаждаха се от централата на ЦУКП. Телефонистката многословно се извини, че го безпокои. Президентът на Депозитната цюрихска банка многократно го търсил и макар на няколко пъти да му отговорили, че капитанът е в Лондон по работа, той просто продължавал да упорства. Фаш неохотно й каза да го свърже.

— Мосю Верне — заяви Фаш преди банкерът да успее да изрече нещо. — Съжалявам, че не ви се обадих по-рано. Бях зает. Както обещах, името на банката ви няма да се появи в пресата. Тогава какво ви вълнува?

С разтревожен глас Верне му разказа, че Лангдън и Софи взели малка дървена кутия от банката и го убедили да им помогне да избягат.

— После, когато чух по радиото, че са престъпници, спрях и поисках кутията, но те ме нападнаха и отвлякоха камиона — каза президентът.