Дан Браун - Шифърът на Леонардо

— Не знаех, че имате намерение да идвате.

— Ние също. Ако не ви затрудняваме много, ще се възползваме от вашата помощ да потърсим някои сведения.

Тя неуверено запристъпва от крак на крак.

— Обикновено предлагаме услугите си само със специално разрешение, освен ако не сте гост на някого от колежа, разбира се.

Лангдън поклати глава.

— Боя се, че идваме неканени. Един мой приятел се изказа много благосклонно за вас. Сър Лий Тибинг. — Когато произнесе името, Робърт отново изпита остра болка. — Британският кралски историк.

Лицето на Гетъм светна.

— О, да! Истински фанатик! Винаги търси едно и също. Граала. Граала. И пак Граала. Кълна се, че по-скоро ще умре, отколкото да се откаже от търсенето си. — Тя му намигна. — Времето и парите позволяват на човек известен лукс, не смятате ли? Истински дон Кихот.

— Не можете ли да ни помогнете? — попита Софи. — Много е важно.

Гетъм огледа пустата библиотека и пак им намигна.

— Е, не мога да твърдя, че сме претоварени, нали? Стига да се регистрирате, едва ли някой ще възрази. Какво ви интересува?

— Опитваме се да открием една гробница в Лондон.

Библиотекарката повдигна вежди.

— В Лондон има поне двайсет хиляди гробници. Бихте ли се конкретизирали?

— Става въпрос за гробница на рицар . Не знаем името му.

— Рицар. Това значително стеснява търсенето.

— Нямаме много информация за рицаря, когото търсим, но ето какво знаем — каза Софи и извади лист хартия, на който беше написала първите два стиха от стихотворението.

Тъй като не искаха да покажат цялото стихотворение на друг човек, Лангдън и Софи бяха решили да разкрият само първите два реда, в които се говореше за рицаря. „Откъслечно разшифроване“, както го бе нарекла Софи. Когато някое разузнавателно управление засечеше шифър с деликатни сведения, криптографите получаваха отделни откъси от него. Така накрая нито един от тях не разполагаше с цялото разшифровано съобщение.

В този случай предпазните мерки бяха крайни — даже библиотекарката да видеше цялото стихотворение, да откриеше гробницата на рицаря и да разбереше какво кълбо липсва, без криптекса от тази информация нямаше да има никаква полза.

Гетъм долавяше настойчивост в очите на известния американски учен, все едно бързото откриване на тази гробница беше въпрос на живот и смърт. Зеленооката му спътница също изглеждаше нетърпелива. Озадачена, библиотекарката си сложи очилата и прочете редовете, които й бяха дали.

Във Лондон този рицар спи до днес, трудът му свят сал гняв роди, не чест.

Тя се обърна към гостите си.

— Какво е това? Някаква харвардска игра ли?

Смехът на Лангдън прозвуча доста пресилено.

— Да, нещо такова.

Гетъм се замисли. Усещаше, че не й казват всичко. Въпреки това се заинтригува и внимателно разгледа текста.

— Според тези стихове рицарят е направил нещо, с което си е навлякъл Божия гняв, и после са го погребали в Лондон.

Лангдън кимна.

— Това говори ли ви нещо?

Жената се запъти към компютрите.

— Не веднага, но хайде да видим какво ще открием в база данните.

През последните двадесет години Научноизследователският институт по систематична теология на Кингс Ко-лидж използваше софтуер за разпознаване на текстове и устройства за езиков превод, за да дигитализира и каталогизира огромна колекция — енциклопедии на религията, религиозни биографии, свещени писания на десетки езици, истории, ватикански писма, дневници на духовници, всичко, свързано с човешката духовност. Тъй като колекцията вече се съхраняваше в електронен вид, а не като физически страници, информацията беше много по-достъпна.

Гетъм се настани пред един от компютрите, погледна листа и започна да пише.

— Като начало ще потърсим очевидните ключови думи и ще видим какво ще получим.

— Благодаря ви.

Тя въведе няколко думи.

Лондон; рицар, гроб

Когато кликна бутона „ТЪРСЕНЕ“, усети вибрирането на грамадния сървър на долния етаж, сканиращ данните със скорост петстотин мегабайта в секунда.

— Искам системата да ни покаже всички документи, в чийто текст се срещат и трите ключови думи. Ще получим повече отговори, отколкото ни трябват, но това е добро начало.

На екрана вече се появи първият отговор.

Да нарисуваш папата

Събрани портрети на сър Джошуа Рейнолдс

Лъндън Юнивърсъти Прес

Гетъм поклати глава.

— Явно не е каквото търсите.

Продължи със следващия отговор. Резултатът бе подобен.