Дан Браун - Шифърът на Леонардо

— Сър Исак Нютон е нашият рицар.

— Какви ги говориш? — възкликна Софи.

— Нютон е погребан в Лондон — отвърна професорът. — Неговите трудове поставили началото на новите науки, които си навлекли гнева на Църквата. И е бил велик магистър на Ордена на Сион. Какво повече можем да искаме?

Сила се стресна.

Нямаше представа какво го е събудило, нито колко време е спал. „Сънувал ли съм?“ Той седна на рогозката си и се заслуша в тишината на центъра на Opus Dei, нарушавана само от шепота на някой, който се молеше в стаята под неговата. Тези звуци му бяха познати и би трябвало да му действат успокоително. И все пак изпитваше внезапно и неочаквано безпокойство.

Албиносът се изправи и отиде при прозореца. „Дали са ме проследили? — Площадчето долу пустееше, точно като на идване. Пак се заслуша. Тишина. — Тогава защо не съм спокоен?“ Отдавна се беше научил да вярва на интуицията си. Тя то бе спасявала като дете по улиците на Марсилия много преди затвора… много преди да се прероди с помощта на епископ Арингароса. Той отново надникна навън и видя бледи очертания на син автомобил. На покрива имаше полицейска лампа. Дъсченият под в коридора изскърца. Отвори се врата.

Сила реагира инстинктивно — метна се в другия край на стаята и застана зад вратата точно в момента, в който тя рязко се отвори. Първият полицай влетя вътре, като въртеше пистолета си наляво-надясно към привидно празната стая. Преди онзи да се усети, Сила блъсна с рамо вратата в лицето на полицая, който влизаше след него. Докато първият се завърташе, за да стреля, албиносът се хвърли към краката му. Отекна гърмеж, куршумът изсвири над главата му и в следващия миг Сила го събори на земята. Мъжът силно удари глава в пода. Вторият полицай се изправи, ала гигантът заби коляно в слабините му, прескочи гърчещото му се тяло и изхвърча в коридора.

Полугол, той се затича надолу по дългото стълбище. Знаеше, че е предаден, но от кого? Стигна до фоайето. Отвън прииждаха още полицаи. Сила се обърна и се втурна в обратната посока. „Към женския вход. Всяка сграда на Opus Dei има заден вход.“ Профуча през кухнята и ужасените готвачи се запрепъваха, за да направят път на голия албинос, който, събаряйки съдове и прибори, изчезна в мрачния коридор при сервизното помещение. И тогава видя вратата, която търсеше. Над нея светеше знак за изход.

Без да забавя скорост, Сила изскочи под дъжда и със закъснение видя влизащия отвън полицай. Двамата се сблъскаха и широкото голо рамо на албиноса със смазваща сила се заби в гърдите на полицая и той падна по гръб на паважа. Сила тежко се стовари отгоре му. Пистолетът на полицая изтрополи настрани. Сила чу, че по коридора тичат хора, претърколи се и грабна оръжието в мига, в който полицаите се появиха на прага. Отекна изстрел и той усети пареща болка точно под ребрата си. Обзет от ярост, албиносът откри огън по тримата полицаи и във всички посоки полетяха кървави пръски.

Изневиделица зад него се появи тъмна сянка. Гневни ръце сграбчиха голите му рамене, сякаш изпълнени с мощ от самия дявол.

— Недей, Сила! — изрева в ухото му мъжът.

Сила се извъртя и стреля. Погледите им се срещнаха. Албиносът ужасено изкрещя, докато гледаше как епископ Арингароса пада на земята.

В Уестминстърското абатство са погребани над три хиляди души. В огромната каменна сграда почиват тленните останки на крале, държавници, учени, поети и музиканти. Запълващи всяка ниша, техните гробници са от най-царствени мавзолеи — този на кралица Елизабет I, чийто саркофаг заема самостоятелен апсиден параклис, — до най-скромни, вградени в пода плочи с изсечени надписи, изтрити от вековете, така че човек може само да гадае кой почива под тях.

Проектирано в стила на великите катедрали в Амиен, Шартър и Кентърбъри, Уестминстърското абатство не се смята нито за катедрала, нито за енорийска черква, а е под личното разпореждане на владетеля. От коронясването на Вилхелм Завоевателя на Коледа през 1066 година поразителният храм е станал свидетел на безкрайна върволица кралски и държавни церемонии — от канонизирането на Едуард Изповедник до погребението на Хенри V или венчавката на лейди Даяна и принц Чарлз.

Въпреки това в момента Робърт Лангдън не проявяваше интерес към древната история на абатството, освен към едно-единствено събитие — погребението на британския рицар сър Исак Нютон.

„Във Лондон този рицар спи до днес.“

Робърт и Софи бързо прекосиха величествения портик и бяха посрещнати от охраната, която любезно ги преведе през най-новата придобивка на абатството — голям детектор за метал, каквито напоследък имаше в повечето исторически сгради в Лондон. Двамата минаха през портала, без да задействат алармата, и продължиха към входа.