Дан Браун - Шифърът на Леонардо

— Я виж втория стих. Този рицар явно е направил нещо, което си е навлякло гнева на Църквата. Пак си помисли. Имай предвид отношенията между Църквата и рицарите тамплиери.

— Може би рицарят е бил убит? — предположи Софи. Британският усторик се усмихна и я потупа по коляното.

— Браво, мила моя.

Лангдън се замисли за прочутото излавяне на тамплиерите през 1307 година — злополучния петък 13-и, когато папа Климент избил и погребал стотици рицари тамплиери.

— Но гробовете на убитите от папата рицари трябва да са безброй.

— Аха, нищо подобно! — възрази Тибинг. — Мнозина са били изгорени на клада и най-безцеремонно хвърлени в Тибър. Но в това стихотворение се говори за гроб. Гроб в Лондон. А в Лондон не са погребани много рицари. — Той замълча за миг, вторачен в Лангдън, като че ли очакваше да го осени просветление. Накрая изпуфтя. — За Бога, Робърт! Черквата, построена от военната организация на Ордена на Сион — самите рицари тамплиери!

— „Темпъл“ ли имаш предвид? — ахна професорът. — Там има ли крипта?

— Десет от най-страшните гробници на света.

Лангдън никога не беше ходил в черквата „Темпъл“, макар че докато бе проучвал Ордена, многократно я беше срещал да се споменава в различни източници. Някога център на дейността на тамплиерите и Ордена в Англия, черквата „Темпъл“ 82 82 От temple (англ.) — храм. — Б. пр. носеше името си в чест на Соломоновия храм, също като самите тамплиери, които бяха взели оттам документите от Сангреала, донесли огромното им влияние в Църквата. Изобилстваха историите за рицари, които изпълнявали странни тайни ритуали в необикновения олтар на „Темпъл“.

— „Темпъл“ на Флийт Стрийт ли се намира?

— Всъщност е на една пряка оттам, на Темпъл Авеню. — Тибинг дяволито го погледна. — Исках малко повече да те поизпотя преди да ти кажа.

— Благодаря.

— И двамата ли не сте ходили там?

Софи и Лангдън поклатиха глави.

— Не се изненадвам — рече англичанинът. — Днес черквата е скрита зад много по-високи здания. Почти никой не знае, че е там. Зловеща древна сграда. Архитектурата е чисто езическа.

— Езическа ли? — учуди се Софи.

— Като пантеон! — възкликна Тибинг. — Черквата е кръгла . Тамплиерите пренебрегнали традиционния църковен план във формата на кръст и построили идеално кръгла черква в чест на слънцето. — Той игриво вдигна вежди. — Не особено вежлив поздрав към момчетата в Рим. Със същия успех са можели да възпроизведат в центъра на Лондон и Стоунхендж.

Софи го погледна.

— Ами останалата част от стихотворението?

Веселото настроение на историка се изпари.

— Не съм сигурен. Озадачаващо е. Ще трябва внимателно да проучим всяка една от десетте гробници. С малко късмет, някоя от тях ще се окаже с очебийно липсващо кълбо.

Лангдън разбираше, че са съвсем близо. Ако липсващото кълбо им разкриеше паролата, щяха да отворят втория криптекс. И какво щяха да намерят в него?

Той отново се втренчи в стихотворението. Приличаше на някаква древна кръстословица. „Петбуквена дума, която говори за Граала? — В самолета вече бяха опитали всички очевидни пароли — Граал, Мария, Иисус — но цилиндърът не беше поддал. — Прекалено са очевидни.“ Явно имаше друг петбуквен символ за оплодената утроба на Розата. Фактът, че тя затрудняваше специалист като Лий Тибинг, означаваше, че не е обикновен термин за Граала.

— Сър Лий? — извика през рамо Реми. Наблюдаваше ги в огледалото през спуснатата преграда. — Казахте, че Флийт Стрийт е близо до моста „Блак Фрайър“, така ли?

— Да, мини по Виктория Ембанкмънт.

— Съжалявам, не съм сигурен къде е това. Обикновено ходим само до болницата.

— Понякога се чувствам като бавачка, кълна се — изсумтя Тибинг. — Един момент, моля. Сипете си нещо за пиене и хапнете нещо. — Англичанинът ги остави и тромаво се наведе към преградата, за да поговори с Реми.

Софи се обърна към Лангдън и тихо му каза:

— Никой не знае, че сме в Англия, Робърт.

Беше права. Кентската полиция щеше да съобщи на Фащ, че самолетът е бил празен, и капитанът щеше да реши, че още са във Франция. „Ние сме невидими.“ Хитрият трик на Лий им беше осигурил много време.

— Фаш няма да се откаже толкова лесно — прибави Софи. — Прекалено много е заложил на този арест.

Професорът се бе опитал да не мисли за Фаш. Софи беше обещала да направи всичко по силите си, за да оправдае Лангдън, след като всичко приключи, ала той започваше да се бои, че това може да няма значение. „Фаш спокойно може да участва в заговора. — Макар да не му се струваше вероятно, че криминалната полиция се е замесила със Светия Граал, той усещаше, че съвпаденията са прекалено много, за да не смята капитана за евентуален съучастник. — Фаш е религиозен и е решен да ми припише тези убийства. — Но пък Софи беше възразила, че е възможно просто да е бил напълно убеден във виновността на Лангдън. В края на краищата срещу него имаше сериозни улики. Освен написаното му на пода в Лувъра име и определената среща със Сониер, Фащ можеше да си помисли, че професорът е излъгал за ръкописа и е избягал. — По предложение на Софи.“