Дан Браун - Шифърът на Леонардо

— Съжалявам, че толкова сериозно се забърка, Робърт — каза тя и постави ръка на коляното му. — Но се радвам, че си тук.

Тези думи прозвучаха по-скоро прагматично, отколкото романтично, и все пак Лангдън усети, че помежду им се е появило неочаквано привличане. Той уморено й се усмихна.

— Много по-забавен съм, когато съм се наспал.

Софи помълча няколко секунди.

— Дядо ми ме помоли да ти се доверя. Радвам се, че за пръв път го послушах.

— Дядо ти изобщо не ме познаваше.

— Въпреки това не мога да не си мисля, че ти направи всичко, каквото би искал той. Помогна ми да намеря ключовия камък, разказа ми за Сангреала, обясни ми за ритуала в подземието. — Младата жена замълча за миг. — Тази нощ някак си се чувствам по-близо до дядо си, отколкото от години. Знам, че това щеше да го зарадва.

От утринния дъжд в далечината започнаха да изплуват очертанията на Лондон. Някога над града се бяха извисявали Биг Бен и Лондонският мост, ала сега на хоризонта господстваше Окото на новото хилядолетие, грамадно ултрамодерно виенско колело, което се издигаше на сто и петдесет метра и оттам се разкриваше поразителна гледка. Веднъж Лангдън бе решил да се качи, ала „зрителните капсули“ му бяха заприличали на саркофази и той беше предпочел да остане на земята и да се наслаждава на прелестните брегове на Темза.

Усети, че го стискат за коляното, и се върна в настоящето. Зелените очи на Софи бяха вперени в него и той разбра, че му е казала нещо.

— Какво според теб трябва да направим с документите от Сангреала, ако изобщо ги открием? — прошепна тя.

— Няма значение какво мисля аз — отвърна Лангдън. — Дядо ти е оставил криптекса на теб и ти трябва да постъпиш така, както ти подсказва инстинктът, че би желал той.

— Просто ти искам мнението. Явно в онзи ръкопис си написал нещо, което е накарало дядо ми да се довери на преценката ти. Определил си е среща с теб. Това се случва рядко.

— Може да е искал да ми каже, че съм объркал всичко.

— Защо ще ми казва да те открия, ако идеите ти не са му допаднали? В ръкописа си ти подкрепяш ли тезата, че документите от Сангреала, трябва да бъдат разкрити?

— Не взимам отношение. Ръкописът се занимава със символиката на свещената женственост — проследява нейната иконография в историята. Не съм загатвал, че знам къде се намира Граалът, нито дали трябва да бъде разкрит.

— И все пак пишеш книга за него, следователно явно смяташ, че трябва да бъде разкрит.

— Има огромна разлика между хипотетичното обсъждане на алтернативната история на Христос и… — Той замълча.

— И какво?

— И разкриването на хиляди древни документи като научни доказателства, че Новият завет е лъжесвидетелство.

— Но ти ми каза, че Новият завет се основава на измислици.

Лангдън се усмихна.

— Всяка вяра на света, Софи, се основава на измислици. Такава е дефиницията на вярата — приемане на нещо, което смятаме за вярно, но не можем да докажем. Всяка религия описва Бог чрез метафори, алегории и преувеличения, още от древните египтяни, та до модерното неделно училище. Метафорите са начин да помогнем на ума си да осмисли непонятното. Проблемът възниква, когато повярваме буквално в собствените си метафори.

— Значи си за това документите от Сангреала завинаги да останат скрити, така ли?

— Аз съм историк. Противопоставям се на унищожаването на документи и ми се ще теолозите да имат повече информация, за да размишляват за изключителния живот на Иисус Христос.

— Не може едновременно да защитаваш и двете позиции.

— Библията е пътеводна светлина за милиони хора на планетата, също като Корана и Тората за други религии. Ако ние с теб можехме да разкрием документи, които опровергават свещените истории на исляма, юдаизма, будизма и езичеството, щяхме ли да го направим? Трябва ли да развеем байрака и да кажем на будистите, че според нашите доказателства Буда не се е родил от лотосов цвят? Или че Иисус не е роден след буквално непорочно зачатие? Хората, които наистина разбират своята вяра, знаят, че тези истории са метафорични.

Софи не изглеждаше убедена.

— Имам приятели набожни християни, които определено вярват, че Христос буквално е превърнал водата във вино и че се е родил в резултат на истинско непорочно зачатие.

— Точно това исках да кажа — отвърна Лангдън. — Религиозната алегория се е превърнала в част от тъканта на действителността. И животът в тази реалност помага на милиони хора да се справят и да са по-добри човеци.