Дан Браун - Шифърът на Леонардо

Едуардс ги последва.

Шумът бе оглушителен. Двигателите все още ревяха. — самолетът правеше обичайната маневра, за да спре с насочен навън нос. Едуардс видя лицето на пилота, който съвсем разбираемо изглеждаше изненадан и уплашен при вида на полицейските коли. Пилотът угаси двигателите, и полицаите светкавично заеха позиции около самолета. Едуардс отиде при полицейския капитан, който предпазливо посочи люка. След няколко секунди той се отвори.

Когато електронната стълбичка плавно се спусна на земята, Лий Тибинг се появи на изхода, погледна морето насочени към него пистолети, опря се на патериците си и се почеса по главата.

— Саймън, да не би докато ме е нямало, да съм спечелил полицейската лотария? — Гласът му звучеше по-скоро озадачено, отколкото уплашено.

Саймън Едуардс пристъпи напред и преглътна буцата в гърлото си.

— Добро утро, сър. Извинявам се за смущението. Имахме изтичане на гориво и вашият пилот каза, че ще спре пред терминала.

— Да, да, аз му наредих да ме докара тук. Закъснявам за среща. Плащам за този хангар и тия глупости за изтеклото гориво ми прозвучаха като прекалено усърдни мерки за безопасност.

— Боя се, че пристигането ви ни свари малко неподготвени, сър.

— Знам. Наистина не беше предвидено. Между нас да си остане, обаче от новото лекарство краката ми изтръпват. Затова реших да се отбия при доктора.

Полицаите се спогледаха. Едуардс потръпна.

— Разбирам, сър.

— Сър Лий — приближи се капитанът от кентската полиция. — Трябва да ви помоля да останете на борда още около половин час.

Тибинг мрачно заслиза по стълбичката.

— Опасявам се, че това не е възможно. Имам среща с лекаря си. — Той стъпи на пистата. — Въпросът буквално е на живот и смърт.

Полицаят му прегради пътя.

— Тук съм по искане на френската криминална полиция. Твърдят, че в самолета ви има бегълци от закона.

Тибинг го изгледа, после избухна в смях.

— Това да не е от ония скрити камери? Голяма смехория!

Капитанът не мигна.

— Говоря сериозно, сър. Френската полиция твърди, че може би имате заложник на борда.

Прислужникът на Тибинг се появи на изхода.

— Аз наистина се чувствам заложник на служба при сър Лий, но той ме уверява, че съм бил свободен да си тръгна. — Реми си погледна часовника. — Вече закъсняваме, сър. — Той кимна към лимузината в отсрещния ъгъл на хангара. Грамадният автомобил беше абаносово-черен, с тъмни прозорци, гумите му имаха бели ивици от външната страна. — Ще докарам колата. — Французинът заслиза по стълбичката.

— Боя се, че не можем да ви пуснем — отвърна капитанът. — Моля, върнете се в самолета. И двамата. Скоро ще пристигнат представители на френската полиция.

Тибинг се обърна към Саймън Едуардс.

— За Бога, Саймън, това е смешно! На борда няма никой друг. Както обикновено — ние с Реми и пилотът. Не бихте ли влезли в ролята на посредник? Идете да се уверите, че самолетът е празен.

Едуардс знаеше, че няма изход.

— Добре, сър. Ще проверя.

— Как не, по дяволите! — възкликна капитанът. Явно знаеше достатъчно за частните летища, за да разбира, че изпълнителният директор спокойно може да излъже, за да не изгуби клиента си. — Сам ще проверя!

Тибинг поклати глава.

— Няма, господин капитан. Това е частна собственост и докато не разполагате със заповед за обиск, ще стоите настрани от моя самолет. Предлагам ви разумна възможност. Господин Едуардс може да направи проверката.

— Не става.

Поведението на Тибинг стана ледено.

— Господин капитан, опасявам се, че нямам време да участвам във вашите игрички. Закъснявам и си тръгвам. Ако е толкова важно да ме. спрете, просто ще трябва да ме застреляте. — И с тези думи Тибинг и Реми заобиколиха капитана и се запътиха към паркираната в ъгъла лимузина.

Капитанът бе обзет от негодувание към Лий Тибинг, който бавно се отдалечаваше от него. Привилегированите винаги смятаха, че стоят над закона. „А не е така.“ Капитанът се обърна и се прицели в гърба му.

— Стойте! Ще стрелям!

— Стреляйте — без да спре или да погледне назад, отвърна Тибинг. — Моите адвокати ще ви сготвят тестисите на фрикасе. А ако посмеете без заповед за обиск да се качите в самолета ми, ще ви изпържат далака.

Полицейският капитан също имаше опит в този род маневри и това не го впечатли. Формално погледнато, Тибинг бе прав и полицията имаше нужда от заповед за обиск, за да се качи на борда, но тъй като самолетът идваше от Франция и влиятелният Безу Фаш му бе дал думата си, капитанът беше убеден, че за кариерата му ще е много по-полезно, ако види какво толкова има в самолета, че бившият кралски историк така усърдно се опитва да го скрие.