Кевин Андерсън - Скритата империя

Благодареше се, че явлението не се е повторило.

Ученият прокара длан по плешивото си теме и потрепери. Вечно му беше студено на борда на металната наблюдателна платформа. Въпреки че се взираше в сияещия въглен на малката звезда, топлината й не проникваше през бледата му кожа, за да сгрее костите му. Постоянно зъзнеше, както и да настройваше температурата.

Поради стръмния градиент на плътността, зоната на ядрено горене в ядрото на Ансиър представляваше съвсем тънка обвивка, но достатъчна, за да възпламенява водородното гориво. Малкото слънце беше огнен ураган, който все още утихваше, ала от седмици не се бе променило нищо.

На четирите луни обаче протичаха драматични промени.

След седмица щяха да пристигнат първите ханзейски кораби, които щяха да докарат планетни инженери, специалисти по тераформиране и геолози. Те щяха да се спуснат със специални заслони и оборудване на затоплящите се луни и да поставят началото на дългосрочни планове за превръщането им в обитаеми светове. Предстояха вълнуващи времена.

На тънките устни на Серизава се изписа усмивка.

— Хм, как според вас ще се нарекат колонистите? — Често си задаваше безсмислени въпроси и завързваше разговори с техниците. Най-голямата луна, Джак, орбитираше най-близо до взривената планета и най-вероятно първа щеше да е готова за заселване. — Мислите ли, че ще се нарекат джакианци? Или джакити?

Един от техниците обичаше тази игра.

— Джакитчета ми се струва по-подходящо.

Серизава погледна екраните, които показваха променящата се повърхност на другите луни — Джордж, Бен и Кристофър. Кухините бълваха топящи се газове като кометни опашки, шумно и мръсно раждане на атмосфера от изпаряващ се лед. Прекалено леки, за да бъдат задържани от гравитацията на луните, газовете щяха да изкипят в космоса. Накрая, след като замръзналите езера сублимираха и ледниците се преобразуваха или в течна вода, или в газообразен въглероден двуокис, трябваше да се образува достатъчно въздух, за да обгърне луните. Някой ден.

Имената на тези луни — в чест на първите четирима велики крале на Теранския ханзейски съюз — даваха на Серизава чувство за историчност. Ала човеците възприемаха няколко века за огромен период, докато за илдирийците и особено за техния маг-император това беше само миг. През по-голямата част от съществуването на земната цивилизация хората не бяха участвали в дългосрочно планиране и не бяха мислили за нещо извън собствения си живот.

Ученият отиде при термостата на станцията и увеличи вътрешната температура. Подовете щяха да излъчат топлина и да сгреят всички. Като енергично потриваше ръце, той се върна при наблюдателните екрани.

Разгледа някои записи на Бен и Кристофър, които орбитираха близо един до друг, както и на Джордж и Джак от другата страна на Ансиър. Прехвърли на бързи обороти кадри от покритите им с кратери повърхности, които се заглаждаха или пропукваха при бързото топене на ледовете. Тъй като топологията на всяка луна се променяше ежедневно, все още бе много рано да се преценяват особеностите на терена.

— Силна тектонична активност на Кристофър — отбеляза един от техниците и включи образа на обгърнатата в мъгли луна на големия екран. Облаци от новоосвободени газове ревяха нагоре като гейзери. — Вижте, отваря се цепнатина и се откъсва голямо парче от ледената покривка.

Като продължаваше да търка ръце, за да се стопли, Серизава забързано отиде при екрана.

— Геологията все още е толкова нестабилна, че пристигането на тераформиращите групи е малко преждевременно. На изследователските екипи едва ли ще им харесат такива земетресения.

— Тераформаторите имат машини, създадени, за да издържат и края на света, доктор Серизава.

— Или началото му. — Десетимата техници и астрофизици се събраха около екраните с висока разделителна способност, приковали погледи към тектоничното явление.

Серизава вдигна очи навреме, за да види рой ярки, блестящи кълба, които долетяха в системата и се спуснаха към бурното ново слънце от разстояние, високо над орбиталната равнина.

— Гледайте!

Бяха точно като онези от записите на експеримента с кликиския факел — призраци, привидения, които беше обяснил като маловажни аномалии. Първоначалната преценка на Маргарет Коликос обаче бе абсолютно точна.

Кораби. Внезапно го обзе студ, по-силен от този, който изпитваше на борда на станцията.

Флотът от шипести сфери се приближаваше с шеметна бързина, като молци, привлечени от новия пламък на Ансиър. Четиринадесет лъскави кълба, големи колкото астероиди, се спуснаха към бившия газов гигант и неговите топящи се луни. Приличаха на прозрачни планети, идеално кръгли, но осеяни с остри изпъкналости. В диамантените им корпуси се виждаха мрачни мъгли, загатващи за сложни геометрични механизми. Подобно на гладни насекоми, извънземните сфери обградиха най-малката луна, Бен.