Кевин Андерсън - Скритата империя

— Тогава ми дай заповед, Базил. Кажи ми какво да правя.

Гледан от наблюдателните цепелини в небето, тази нощ Дворецът на шепота приличаше на торта с безброй свещи. Вечни факли пламтяха от всички кули и куполи, от всеки уличен фенер и стълб на мост. Тълпите на площада, хората, прииждащи по моста над Кралския канал, и онези, които имаха специална покана да чакат на територията на двореца — всички носеха свещи или фенери.

Воден от процесията на съветниците си, придружаван от зелен жрец и следван от множество униформени пратеници на важните ханзейски колонии, старият крал Фредерик вървеше към моста. Кралската гвардия му проправяше път. Тълпите високо вдигаха свещите и осветителните си глобуси.

Настрани от навалицата стоеше самотен кликиски робот и просто чакаше. Фредерик неспокойно се намръщи.

Съветниците му го бяха облекли в траурни черни и пурпурни одежди. Вървеше тежко, сякаш носеше на покритите си с мантия плещи огромно бреме. Носеше се бавна музика, напомняща погребална песен. Архиотецът на единството вече бе повел публиката в утешителна молитва. Главната му цел беше да ги успокои — също като задачата на краля.

Тълпите утихнаха в неспокойно мълчание. Фредерик най-после стигна до края на висящия мост над Кралския канал, където като стражи се издигаха четири железни осветителни стълба — пламъците им съскаха и се стрелкаха към небето.

Базил щеше да го наблюдава от един висок балкон в главния купол на Двореца на шепота. Той бе ръководил техниците, за да знаят какво да правят. Разчитането на времето щеше да е от изключително значение.

Напоследък Фредерик допускаше грешки, знаеше го, но този път призова на помощ цялото си ораторско майсторство и емоционалност. В ъгълчетата на очите му заблестяха истински сълзи и една от тях се плъзна по бузата му. Най-близките камери щяха да покажат този детайл.

Гласът на краля закънтя, дълбок и бащински:

— Теранският ханзейски съюз от много години помага на човечеството да се разселва из Спиралния ръкав. Установили сме колонии на много нови светове, разпространяваме нашата цивилизация в галактическото общество. Но въпреки тези величествени успехи и постижения, за съжаление ние имаме и неуспехи.

— Неотдавна обявих създаването на ново слънце — продължи той, — плод на човешката амбиция и находчивост. Неговото семейство от луни щеше да бъде превърнато в нови колонии.

Фредерик сведе глава.

— Но сега се чувствам като родител, който е изгубил децата си. Без да е провокиран, неизвестен агресор ни лиши от надежда за тези жизнени нови светове, които назовахме в чест на моите предшественици. Трябва да разберем какви са причините. И после трябва да отмъстим.

Той вдигна глава и погледна пламтящите факли, които блестяха от стълбовете на моста.

— Но първо трябва да оплачем жертвите.

Приближи се до четирите стълба, които символизираха четирите унищожени луни, и протегна ръка към първия стълб.

— Тези пламъци трябваше да са вечни и да сияят в чест на заселените от човека светове. Уви, сега трябва да бъдат угасени.

Кралят докосна металната основа на най-близкия стълб.

Техниците на Базил в Двореца изключиха пламъка и символично угасиха горящия огън.

Когато и четирите стълба на моста потънаха в тъмнина, Фредерик протегна ръце към тълпата.

— За пръв път в цялата земна история кралят е принуден да направи такова нещо.

Хората бяха поразени. Смайването и тревогата щяха да обхванат всички светове на Ханзата.

— Да се надяваме, че ще е и последен.

Терокските работни групи се заеха да превърнат празния червеен кошер в нов жилищен комплекс. Естара прекара това време с Бенето и неговите фиданки. Клечеше до него и той я насочваше със сигурни пръсти — показваше й къде да разрохква пръстта и колко вода да долива.

Чу се шумолене на храсталаци и сподавено хлипане и на поляната изтича Сели. По лицето й се стичаха сълзи.

— Бенето, нещо стана с моята кондорова муха. Моля те, погледни я. Сигурна съм, че ще разбереш какво й е. — Носеше голямата колкото куче кондорова муха. Крилете й бяха разперени като провиснали платна.

Сарейн щеше да сгълчи Сели за детинската й страст към безмозъчното насекомо, но Бенето съчувствено погледна сестричката си.

— Ела. На твоята кондорова муха ще й харесат ливадите, които са естествената й среда. — Той погали продълговатата лъскава глава на съществото. Осемте разчленени крака потръпваха и се свиваха, сякаш мухата се катереше по гигантско цвете насън.