Кевин Андерсън - Скритата империя

Всички от екипажа се втурнаха към наблюдателните илюминатори. Ослепителната светлина на недалечния Ансиър се отразяваше от кристалните топки. От повърхността им стърчаха триъгълни пирамиди като съвършени планини, по чиито остри върхове пращяха сини мълнии.

— Записваме ли всичко това? — попита Серизава. — Удивително! Какви са тези неща?

— Изглежда, се интересуват от Бен. Може да го сканират…

Извънземните кораби откриха огън по луната.

Сините мълнии от пирамидалните изпъкналости на четиринадесетте извънземни кораба се сляха, после се стрелнаха надолу в един-единствен лъч, който улучи и без това нестабилната повърхност на Бен. Проблесна сияние, материците завибрираха от акустични вълни, които разлюляха скалното тяло.

Серизава извика по комуникационната система, сякаш извънземните можеха да разберат думите му или да му отговорят:

— Какво правите? Спрете, моля ви! Това е човешка територия. Това е… — Той погледна спътниците си, ала никой не можеше да му помогне.

Обстрелът продължи. От луната изригваха газове, скалите се разпадаха, оранжева топлина кипеше нагоре от откритото ядро. Бен се разтърсваше и разцепваше под безшумната атака.

На извънземните им трябваха двадесет минути, за да унищожат луната и да я разбият на тлеещи въгленчета, които се разпръскваха в космоса.

— Боже мой! Защо? — с ококорени очи се питаха техниците и астрофизиците.

Кристалните кълба плавно се отдалечиха от горещите останки на Бен и се насочиха право към Джордж. Лицето на Серизава лъщеше от пот. Въпреки че кожата му изглеждаше студена като лед, вътрешно ученият пламтеше от гняв.

Четиринадесетте диамантени сфери увиснаха над втората луна. Може би я анализираха? Картографираха континенталните пукнатини, цепнатините в ядрената структура? После светлинните чукове отново проблеснаха надолу.

Гневът на Серизава се превърна в ужас.

— Излъчете тези образи! Повикайте помощ, обявете обща тревога във всички посоки. — Той изруга от яд, че на наблюдателната платформа няма зелен жрец, за да им осигури незабавна телевръзка.

— Ще минат седмици, докато някой приеме сигналите, доктор Серизава.

Той отлично го знаеше. Изпаднал в безпомощна паника, ученият разпери ръце. Загиващият при бедствие не пише писмо, за да вика линейка — но той не можеше да направи нищо друго.

— Все някой трябва да научи.

Техникът прати сигнал за бедствие, без повече спорове.

— Като писмо в бутилка — измърмори той. Сигналът беше отправен във всички посоки с надеждата, че някой ще го чуе.

Другите членове на екипажа използваха ресурсите на борда на наблюдателната платформа, за да запишат и анализират гибелните изстрели, да заснемат пълното унищожаване на скалните спътници.

— От тях можеха да станат прекрасни тераформирани светове — въздъхна Серизава.

На борда на станцията нямаше как да се защитават, можеха само да събират информация… и да се надяват, че смъртоносните сфери не са ги забелязали.

След като разрушиха луната Джордж, безшумните и зловещи извънземни бойни кълба продължиха към Кристофър.

И накрая към Джак. И четирите луни бяха изпарени.

Серизава плачеше. Стоеше пред наблюдателния илюминатор и гледаше идеалните сфери и опустошенията, които бяха предизвикали.

— Защо го правите? Какво сме ви сторили?

Извънземните не бяха излъчили съобщения, ултиматуми, предупреждения и обяснения. Увиснали в орбита далеч от пламтящия Ансиър, хората от Теранския ханзейски съюз не можеха да помръднат или да избягат. Нещо повече, те не разбираха.

Четиринадесетте чудовищни кораба напуснаха унищожените сателити и спряха над погребалната клада на някогашния газов гигант Ансиър. После като рояк разгневени оси обкръжиха наблюдателната платформа.

Техниците заотстъпваха от илюминаторите, като че ли навътре щяха да са в по-голяма безопасност. Серизава не си направи труда да помръдне. В последния момент затвори очи.

Ужасните сини мълнии запращяха.

На кристалните кълба им бе трябвало известно време, за да разбият четирите скални луни, но пълното унищожение на космическата платформа отне само секунди.

Зад затворените врати на Двореца на шепота цареше смайване и страх. Крал Фредерик не знаеше какво да прави.

Планетните инженери и тераформатори се бяха завърнали на Земята с максималната скорост на космическия двигател — бяха изразходвали огромно количество екти, за да донесат ужасната вест. Екипажът пристигнал по разписание при Ансиър само за да открие, че луните са разбити на парчета, а наблюдателната платформа е напълно изпарена. От изследователския екип на доктор Серизава не бе оцелял никой. Някаква сила била унищожила всичко.