Кевин Андерсън - Скритата империя

Сенките в каньона се сгъстяваха, Маргарет продължи да се взира нагоре и да мисли за странното разположение на града.

— Като че ли обаче е типично. Спомняш ли си високите кули на Ларо?

Постройките на онази суха и тревиста планета много бяха приличали на високи термитни замъци — колони от същия кирпиченослюден материал, свързани с вътрешни тунели. Някои водеха до земята, но не бяха по-широки от по-високите коридори, което предполагаше, че не са били използвани повече. Прозорците бяха големи и опасно отворени.

Ненадейно Маргарет избухна в смях.

Луис я погледна. Поради „дружелюбната“ си програма ДД разбираше, че е любезно да се смее със своите господари, затова имитира подсмихване, макар да нямаше представа какво е толкова смешно.

— Съвсем просто е, старче — каза Маргарет. — И е очевидно. Защо не се сетихме досега?

Той се усмихна на жена си. Когато правеше поредното си поразително откритие, тя почти винаги се оказваше права.

— Е, скъпа, ще ми кажеш ли, или ще ме оставиш да умра от напрежение… или от старост?

Маргарет посочи отвесната скала и широкия скален навес, отворен към въздуха.

— Можели са да летят, разбира се. — И му се ухили. Знаеше, че това откритие ще ги накара да преосмислят принципните си представи за извънземната биология. — Кликисците са можели да летят!

Преди да замине за Земята, Сарейн обмисли как да стане идеална терокска посланичка, за да задоволи всички политически потребности и да е добра домакиня. Работата й щеше да е за благото на горския свят, както и на Ханзата. Базил Венцеслас й беше показал, че двата народа имат общи интереси и цели.

Да, Сарейн се различаваше от консервативната стара Отема, която неоснователно бе пречила на народа си да се развива в ханзейското общество. И все пак старицата беше нейна предшественичка и на Терок я уважаваха. Щеше да е от полза, ако успееше да получи благословията на съсухрената зелена жрица.

Сарейн запари чайник със силно кли. Стаята й се намираше високо в гъбения риф, където гъбената плът бе млада и стените все още бяха меки. Тук й харесваше, защото имаше повече слънце, отколкото на по-ниските етажи. Младата жена постави на масичката две чаши със стимулиращата напитка, едната за себе си, другата за Отема.

Докато чакаше гостенката си, тя се погледна в огледалото и упражни усмивката си, поправи посланическата одежда, която й беше връчила старицата, после поглади теранските гривни, подарени й от Базил в знак на неговото уважение към терокския народ и като прощален любовен дар.

Отема влезе точно на минутата и Сарейн се изправи, за да я посрещне. Изглеждаше невероятно стара! Кожата й беше тъмнозелена като нощна гора и имаше някаква суха твърдина — като дърво. Носеше оскъдното облекло на зелена жрица, без никакви украшения.

Когато видя посланическите одежди на Сарейн, Отема, изглежда, се обезпокои. Татуираните на лицето й статусни черти и символи за успехите й се набраздиха от многобройните й бръчки. Младата жена се зачуди дали бившата посланичка не изпитва носталгия по земните удобства и култура.

Сарейн се престори, че не забелязва мрачното настроение на предшественичката си.

— Нямаше те толкова много години, Отема, че така и не успяхме да се опознаем. — Наля кли на старицата и тя вдигна чашата си. — Преди да замина, за да поема новите си задължения на Земята, реших, че трябва да си поговорим. — Сарейн се усмихна. Налагаше се да изрече тези неискрени думи. — При целия си опит, сигурно можеш да ме посъветваш за много неща в отношенията с Ханзата.

— Ще споделя мислите си с теб, макар да не съм убедена, че ще ме послушаш — сковано отвърна Отема.

Сарейн се опита да не се намръщи на този безцеремонен отговор и отпи глътка от горещата напитка.

— Определено не си разочарована, че се връщаш в световната гора, Отема, нали? Заслужила си го след дългите си години служба.

— Световната гора винаги е балсам за човешката умора, независимо от това какви незабележими за нас надвиснали беди виждат дърветата. Не, не съм разочарована, че се връщам на Терок. Разочарована съм от теб, посланик Сарейн. — Тя използва титлата като обида и най-после седна с огромна неохота. — И се боя от вредите, които може да нанесеш.

Сарейн нехайно се усмихна и се опита да обърне всичко на шега.

— Трябва да ми дадеш възможност да се докажа, Отема. Учила съм на Земята и познавам нейните култури и обичаи. Всъщност сигурно не по-зле от теб разбирам политиката и търговията на Ханзата. — „Ако не и по-добре“ — помисли си тя.