Кевин Андерсън - Скритата империя

Флотилията най-после кацна в богатата, но пуста обработваема земя край главния илдирийски град. Първо се спуснаха транспортните съдове и стовариха нетърпеливите пионери, които прекалено дълго бяха седели неподвижно по време на пътуването. Последваха ги товарните кораби, носещи оборудване, провизии и панелни сгради. Това беше стандартният пакет за нови колонии, макар че предишните обитатели на планетата вече бяха положили основите.

По време на пътуването до Крена заселниците бяха проучили много карти и сателитни снимки. На заседания, провеждани на откритата палуба, бяха скицирали границите и бяха разделили орната земя според жребии, изтеглени от заселническите семейства. Когато корабите кацнаха обаче, хората се втурнаха навън, горящи от нетърпение да видят оставения им от извънземните град. Мнозина колонисти с изненада установиха, че голяма част от селището е изгорена в отчаяния опит на илдирийците да спрат разпространението на епидемията. Новите заселници се бяха надявали да използват съществуващата инфраструктура.

Докато бясната дейност продължаваше, Дейвлин се качи на един от транспортните кораби и отиде до един тежък трактор. Можеше да кара огромната машина, предназначена да пренася сандъци и оборудване за заселниците.

Трима от мъжете, които срещна на борда, разгорещено спореха, размахваха ръце и си крещяха. Това не бе изненада. На Крена трябваше да се установи йерархична система, също както имаха нужда от системи за улиците, водата и разпределението на храната. Макар че не се споменаваше в официалното му досие, Дейвлин беше най-образован от колонистите и можеше да стане техен ръководител. Ала неговата работа бе да стои зад кулисите и да анализира каквото може.

Дейвлин беше висок, с широки рамене — макар и не достатъчно мускулест, за да плаши другите — гладка тъмнокафява кожа, високи скули и тесни очи и се подстригваше съвсем късо. Двата бледи успоредни белега на лявата му буза оставяха у някои хора впечатлението, че са племенен символ. Всъщност го бе порязала една избухнала бутилка при неуспешен опит на негов приятел да си прави бира вкъщи.

Тихо и вещо той разтовари сандъците в центъра на илдирийското селище. Новите заселници тичаха наоколо като деца, проучващи непознат ваканционен лагер. Разглеждаха необикновената архитектура и вещите, които бяха оставили извънземните, търсеха скрити съкровища. Дейвлин трябваше внимателно да ги следи и да конфискува всеки уред, който можеше да се окаже полезен.

След като свърши работата си с трактора, той го паркира на градския площад и се опита да се смеси с нетърпеливите колонисти. Обикаляше със скрита камера от сграда на сграда, проучваше зарязаните навсякъде предмети, снимаше постройките от всички ъгли. Посетителите на Илдирийската империя вече бяха придобили представа за извънземното строителство, но Дейвлин най-много се интересуваше от подробностите.

Обходи жилищните блокове, които не бяха изгорени до основи. Отвори складовите помещения и проучи нещата, които извънземните смятаха за необходими за ежедневния си живот.

Привидно простодушните илдирийци като че ли не криеха информация от Ханзейския съюз. Всъщност те се представяха за съюзници и приятели. Но Дейвлин подозираше, че не е така — също като Базил Венцеслас. Под тяхната прямота може би се криеше нещо, което те не искаха да споделят с човешката раса.

Веднъж председателят Венцеслас му беше казал: „Опознай врага си“. Тук, на Крена, Дейвлин Лотце възнамеряваше да се възползва от илдирийската трагедия. Ако това изоставено място пазеше някакви тайни, Дейвлин беше човекът, който щеше да ги открие.

В денонощието на Рейндик Ко имаше двадесет и осем часа, но въпреки извънредните четири часа на Маргарет и Луис Коликос все им се струваше, че нямат достатъчно време за работа в кликиските руини.

В един каньон близо до лагера двамата ксеноархеолози се натъкнаха на изоставени сгради — обли постройки и фасади с неправилна форма, разположени под скален навес. Тунелите в дъното на пустите жилища навлизаха много навътре в планината.

Или самият каньон се беше врязал по-надълбоко през хилядолетията след изчезването на кликисците, или рампите на извънземните се бяха разрушили. ДД и трите черни кликиски робота издигнаха стълби, за да осигурят лесен достъп до изгубения град. Всеки ден започваха работа още в зори.

Нито Маргарет, нито Луис успяха да открият каквито и да било шахти, подемници, стълби или по-сложни транспортни системи за изкачване. Луис бе убеден, че високата стратегическа позиция на жилищата е свързана с отбранителни съображения.