Кевин Андерсън - Скритата империя

Дио’сх се поколеба.

— Предпочитам да помълча, да съм близо до народа си, но да не контактувам с никого. В момента не съм много забавен. Може би ще съм по-полезен като учен.

Вао’сх се намръщи и неодобрението му оцвети месестите му гънки със строги багри.

— Другите раси не помнят подробностите като нас. Сагата се записва, но като паметители, Дио’сх, нашата истинска задача е да разказваме и образоваме. Да съживяваме легендите и историята. Да не я забравяме. Всички илдирийци могат да слушат песните и да си представят случките, но ние трябва да сме разказвачите. Това е животът ни.

Дио’сх изгърби рамене.

— Така е. Но понякога е много трудно.

Илдирийците си бяха подвили опашката и бяха избягали от Крена, изоставяйки колонията си. Ханзата беше платила висока такса на мага-император за пълното право нейни граждани да се заселят в установените граници на Илдирийската империя. Ханзейският съюз вече смяташе опитомената планета за забележителна придобивка — магът-император смяташе неочаквано голямата сума за чиста печалба.

Явно нито едната раса не разбираше другата.

След като медиците и микробиолозите анализираха илдирийската ослепяваща чума и обявиха, че хората имат имунитет към нея, теранските транспортни кораби кацнаха на планетата. Доброволците отдавна бяха подали молби и се бяха приготвили да отпътуват за новия си дом веднага щом се открие възможност.

Официалната политика на Ханзата насърчаваше експанзията, като осигуряваше земя на многобройни светове и стимулираше увеличаването на броя на населението във вече установените колонии. Изведнъж, за пръв път в историята на човешката цивилизация, хората имаха много свободно място и всички необходими ресурси. И тъй като бяха хора, полагаха всички усилия да се възползват от възможностите. До последната.

След като първите транспортни кораби стовариха смаяните заселници, Дейвлин Лотце тихо и заинтригувано започна да наблюдава всичко. Присъедини се към първата група нетърпеливи колонисти в призрачния град на Крена и се държеше като всички други, макар че имаше специална задача.

Пищно орнаментираните илдирийски бойни кораби припряно бяха евакуирали системата на Крена и бяха отнесли отчаяните оцелели от епидемията. Когато бяха уплашени и бързаха, хората допускаха грешки. Случайно забравяха важни неща. Когато беше пратил своя агент Дейвлин Лотце, председателят Базил Венцеслас бе разчитал тъкмо на това.

Втората група медицински специалисти вече бе влязла в евакуирания град, за да анализира подпочвената вода, да проучи местните микроорганизми и да се увери, че няма други местни опасности за новите заселници. Някои проучвания предполагаха, че хората и отделни илдирийски раси могат да се кръстосват, въпреки логичните генетични закони, затова беше странно, че вирусът на ослепяващата чума не е способен да прескача междувидовата бариера.

Нищо не заплашваше новата група заселници. Дейвлин Лотце нито за миг не се съмняваше в това, но предпочиташе да не успокоява другите и да наблюдава реакциите им. Интересна социология. Вече знаеше страшно много неща, които щеше да запази за себе си, докато не настъпеше време да докладва на Базил Венцеслас.

Преди да го прати на Крена председателят му бе осигурил фалшиви документи, които го представяха като обикновен колонист. Според досието, достъпно на другите заселници, Дейвлин имаше опит в земеделието и притежаваше множество полезни умения като дърводелство, водопроводни услуги и ремонт на двигатели. Заселниците с радост го приеха като един от групата, обединявана от желанието да си построят нов дом.

На борда на транспортния кораб той се беше запознал с неколцина души и щеше да продължава да развива тези връзки, макар че никога нямаше да допусне никого толкова близо до себе си, че да го нарече свой приятел. Не знаеше колко време ще се наложи да прекара на Крена. Предполагаше, че ще остане, докато не намери достатъчно материал за илдирийците.

Дейвлин Лотце беше лично избраният от председателя „наблюдател“ и харесваше работата си. Знаеше какъв е, въпреки че предпочиташе да не използва думата „шпионин“. Опитът му на екзосоциолог не фигурираше в пътните му документи, но той притежаваше особената способност да наблюдава извънземната култура, да прониква в тайните й и да разбира странните нюанси.

Припряната евакуация на тази колония даваше на председателя Венцеслас възможност да научи факти, които магът-император може би предпочиташе да запази в тайна. Дейвлин щеше да праща доклади на Земята с честите товарни кораби, които щяха да доставят провизии през първата преходна година на заселниците.