Кевин Андерсън - Скритата империя

Отема се намръщи.

— Ти си умно момиче, Сарейн, и изобщо не се съмнявам в способността ти да разбираш. — Тя отпи голяма глътка и замълча със затворени очи — поемаше енергията, която й даваха смлените семена от световно дърво. Зеленината на кожата й сякаш стана още по-жива.

— Надявам се обаче, че разбираш и деликатното положение на Терок. Лесно е да се отнасяш с презрение и нехайство към мястото, където си прекарала живота си. Едно нетърпеливо дете може да ни смята за безинтересни или скучни, но не позволявай на съблазните на бляскавите съкровища да те разсейват от онова, което наистина е важно. Такива цветя са пъстри и ярки, но цъфтят за кратко. Корените, от друга страна, стигат надълбоко и осигуряват продължителна стабилност.

На Сарейн й се прииска да изсумти презрително, ала се овладя и мъдро кимна.

— Много си права, Отема. Благодаря ти за прозорливостта.

Базил й беше разказвал колко досадна понякога е Отема. Старата посланичка без емоции или омраза бе отклонявала всички опити на Ханзата да наложи дори елементарен контрол над зелените жреци. Председателят знаеше, че не бива да се изпречва на пътя на Желязната лейди, защото Отема никога не отстъпваше.

При посланичеството на Сарейн обаче щяха да се променят много неща.

Навън в джунглата две чифтосващи се птици летяха и писукаха, шумоляха в листата и плашеха облак диамантени мушици. Отема изглеждаше разсеяна, сякаш я вълнуваха по-сериозни проблеми от амбициозната млада посланичка.

— Дърветата пазят много знания — и не споделят някои от тях, дори с нас.

Сарейн опита друг подход.

— Наясно съм с това, че тъй като не съм зелена жрица, не разбирам световната гора толкова добре, колкото теб. Но ще положа всички усилия и винаги ще поддържам връзка с други представители на жречеството. Световната гора ще знае всичко, каквото правя.

— Съмнявам се, че имаш намерение да позволиш на който и да било зелен жрец да участва в твоите… нека ги наречем частни консултации с председателя Венцеслас.

— Намекът й така смая Сарейн, че младата жена едва успя да се овладее. — Ти си убедена, че интимната ти връзка с председателя ти дава някаква власт над него, но те предупреждавам, че Базил Венцеслас не се поддава толкова лесно на манипулиране. Той действа много по-прикрито, отколкото може да разбере едно обикновено момиче.

Сарейн сви устни.

— След като остана без посланическото си наметало, Отема, изглежда, си забравила тактичността и дипломатичността си.

— Но не съм забравила истината, Сарейн — отвърна старицата. — Човек няма нужда от връзка със световните дървета, за да види нещо толкова очевидно. — Остави недопитото си кли, изправи се и се поклони официално.

— Мисля, че ти дадох повече съвети, отколкото искаше да чуеш, затова си тръгвам. — И тръгна към сводестата врата в меката стена. — Играй си игричките, Сарейн, но никога не забравяй коя си и къде си родена. Дърветата предусещат невероятно тежко време, макар че не казват дори на зелените жреци какво ни очаква. И ще дойде ден, когато ще си щастлива, че имаш съюзници на Терок.

Ансиър ярко пламтеше — новородено слънце, обгърнато от огньовете на своето плътно ядро. Макар и много по-малък от основната звезда на системата, този газов гигант стопи ядрата на доскоро замръзналите луни.

Разнасяни от бързите кораби по търговските пътища, репортажите на медиите за успешния кликиски факел продължаваха да се разпространяват из ханзейските колониални светове и Илдирийската империя. Записаните интервюта на Серизава бяха заинтригували слушателите на стотици планети. Той се беше насладил на славата и известността си — всъщност това дори му бе омръзнало. Сега започваше истинската работа.

Въпреки че новородената звезда беше малка и сравнително студена, Серизава не можеше да гледа кипящата плазма без филтри на наблюдателните илюминатори. Прожекционните екрани на пултовете показваха магнитни карти, записани в конкретни участъци от спектъра. Резултатите бяха поразителни и странни.

Той бе проучил ефимерните образи, заснети малко след възпламеняването на газовия гигант — кристални обекти с форма на идеални сфери, блестящи кълба, които сякаш отлитаха от пламтящото ново слънце. И Маргарет Коликос ги беше видяла. Серизава се бе опитал да ги обясни просто и лесно, защото заобиколен от безброй медийни скенери, не искаше да уплаши никого, нито да разкрие, че няма представа какво е това. И все пак необикновеният феномен не подлежеше на обяснение дори и след многократни анализи.