Кевин Андерсън - Скритата империя

— Ако не сме взели достатъчно предпазни мерки, не бива да пращаме войниците си там. — Кори’нх тръгна към люка. — А щом операцията е достатъчно безопасна за нашите войници, мисля, че е напълно безопасна и за мен. Лично ще се спусна на Крена, тъй като магът-император ще иска доклад от очевидец. — И само с активно участие щяха да го запомнят като нещо повече от човек, който спокойно е наблюдавал как безименните му войници изпълняват опасната задача.

Кори’нх си намери място на двадесет и шестия транспортен кораб. Простите войници бяха впечатлени, че високопоставеният адар тръгва с тях, макар някои да изглеждаха уплашени, че прекрачва границите на обичайната си роля.

Илдирийските спасители носеха тънки противозаразни костюми и здрави мембрани, покриващи мускулестите им тела, за да ги предпазят от болестотворните организми. Адар Кори’нх също облече костюм, нагласи мембраната и я опъна върху кожата си. Полимерният филм издаде мляскащ звук, след което адарът вдиша стерилизирания от пропускливия пласт въздух. Той скръсти ръце и се изправи до люка, готов да слезе заедно с войниците си в пострадалата колония.

Десетките спасителни кораби кацаха на главния градски площад. Измъчените оцелели ги зяпаха смаяно и облекчено. Кори’нх усещаше във въздуха болката и ужаса им. Когато бе умрял губернаторът им, те бяха изгубили всякаква пряка телепатична връзка с мага-император. Колонията на Крена беше като ампутиран крайник, който бавно помръдваше и кръвта му изтичаше.

Заселниците колебливо се приближиха. Войниците усещаха излъчваната от тях мъка и страх.

Колонистите бяха събрали мъртвите и ги бяха изгорили на грамадни клади по улиците, сякаш с надеждата пламъците да отнесат душите им от смъртния мрак на по-светло място. Кори’нх видя саждите, пепелта и овъглените кости. Някои сгради бяха използвани като болници и после също бяха опожарени заедно с труповете на жертвите.

— Оставете всичко! — извика той през защитната мембрана. — Може да отнесете заразата на Илдира. Вземете само живота си и се смятайте за щастливци.

Ако зависеше от него, щеше да изпари всяка следа от колониалния град. Магът-император вече се беше договорил с Теранския ханзейски съюз за тази планета и Кори’нх не искаше да остави нищо на паразитите. Тъй като човешката физиология се различаваше от илдирийската биохимия, болестотворният организъм едва ли щеше да им въздейства така, както покосяваше илдирийците — или поне така се надяваха земляните. Човешките медици и учени бяха готови да започнат проучванията си и нямаха търпение да се нанесат на вече опитомената планета. Този безсрамен опортюнизъм пред лицето на илдирийската трагедия смущаваше адара.

Кори’нх остана на Крена до края на деня, докато хилядите колонисти се качваха на транспортните кораби. Бежанците щяха да останат под карантина зад сдържащи полета. Макар и разделени със стерилни прегради, оцелелите щяха да усещат успокояващото присъствие на други илдирийци. Дебелите кухи стени не можеха да спрат тизма.

Докато пилотът извеждаше последния транспортен кораб в орбита, Кори’нх гледаше надолу към опустялата колония. Ефикасно бяха изпълнили операцията и този успех щеше да му донесе похвала.

Докато корабите се събираха в орбита, адарът видя, че към Крена вече се приближават терански изследователски съдове, готови светкавично да заграбят изоставената колония.

Той се намръщи, както винаги неспособен да разбере защо човеците толкова бързат, защо са им нужни толкова много земи и богатства. Просто за да ги притежават, ли?

После равнодушно измърмори благословията си и им остави това място на смърт, самота и нещастие.

Орденът за славна служба блестеше в обсипаната с пръстени ръка на стария крал Фредерик като звезда, готова да се превърне в нова.

Както обикновено, Базил Венцеслас следеше церемонията иззад кулисите. Крачеше из кабинета си и гледаше екрана, на който виждаше всичко, от краля до тълпите на парадния площад. Тук, в спокойно усамотение, председателят можеше да си води мислени бележки. Беше дал на помощниците на Фредерик достатъчно подробни инструкции и очакваше всичко да мине като по ноти.

Генерал Кърт Ланиан от земните въоръжени сили стоеше под светлините на парадния площад точно на определеното си място. В пълната си парадна униформа изглеждаше едновременно внушително и неловко. За разлика от Базил, в такива моменти командващият на ЗВС нямаше друг избор, освен да е публична личност.