Кевин Андерсън - Скритата империя

Човеците щяха да се оправят с последиците, щом искаха това проклето място.

Великолепната кохорта на слънчевия флот — седем пълни манипули или триста четиридесет и три кораба — тържествено се приближи към планетата. Корабите приличаха на риби, движещи се в идеален строй, упражняван и изпитан в безброй военни паради.

Поради политиката и структурата на слънчевия флот, адар Кори’нх се намираше в командния център на богато орнаментирания главен боен кораб. Той почти не взимаше решения и оставяше престарелия командир на кохортата тал Аро’нх да управлява корабите си както намери за добре. Тази операция нямаше да изисква находчивост и да ги изложи на рискове и трудно подвижният тал щеше да изпълни всяка стъпка точно според протокола. Кори’нх го придружаваше само защото му беше заповядал магът-император.

По време на пътуването до Крена най-добрите тактици и специалисти по придвижване на войски в слънчевия флот бяха съставили евакуационния план. Тал Аро’нх се успокои едва когато се увери, че всичките им действия са обмислени и описани. Изпълнителният заместник-командир щеше да изпълни плана, без никакви отклонения. Аро’нх беше идеален пример за илдирийския слънчев флот, носеше съответното за ранга му оперение и не очакваше мястото му във вселената да се промени.

Седемте манипули заеха орбитални позиции около Крена в подготовка за започване на спасителната операция. Катери щяха да разузнаят терена, да преценят до каква степен се е разпространила ужасната епидемия и да определят колко колонисти трябва да се евакуират на бойните кораби. Докато наблюдаваше действията и чакаше докладите, адар Кори’нх нетърпеливо се мръщеше.

Свързочникът продължаваше да праща съобщения до колониалния град. Обезсърчен, офицерът погледна към Кори’нх, който подчертано кимна към тал Аро’нх, за да покаже, че първо трябва да докладва на заместник-командира.

— След многократни опити, тал, не успяхме да се свържем с губернатора на Крена.

— Губернаторът на Крена е умрял от болестта — каза Кори’нх. Магът-император вече бе усетил смъртта на сина си. — Ще трябва да изпълним операцията въз основа на нашия план.

— Да, според нашия план — повтори тал Аро’нх, като че ли се опитваше да се успокои.

Първите лъскави катери се спуснаха към единствения град на Крена. Живеещите в колективи илдирийци не искаха да се разпростират надалеч едни от други. Групи заселници работеха на нивите и осигуряваха храна за колонията, но всяка вечер се връщаха в града, където намираха утеха в общия тизм. Сега обаче много колонисти бяха умрели и тизмът беше отслабнал. Броят на населението не бе достатъчен, за да поддържат истинска връзка. Оцелелите бяха съкрушени, изолирани… ужасени.

Гърдите на Кори’нх се свиха от страха, който излъчваха оцелелите колонисти.

— Трябва да побързаме, тал Аро’нх — каза той от командния център. — Те са живи… и сами.

Разузнавателните катери се върнаха и пратиха образи, за да покажат на транспортните кораби къде да кацнат. Няколко транспорта бяха приспособени за карантинните условия и процедурите по стерилизирането.

Кори’нх разгледа картините от колониалния град. Много сгради вече бяха изоставени или опожарени. Оцелелите се бяха затворили заедно в постройки със заковани врати и прозорци — идеална рецепта за разпространяване на заразата. Жертвите първо изгубваха зрението си и умираха в ужасен мрак — анатема за илдирийците, чиято раса беше еволюирала под постоянната светлина на седемте слънца. Дори плещестите воини изглеждаха неспокойни от перспективата да се сблъскат с болестта. Смъртта бе едно, но мракът и слепотата бяха много по-страшни.

— Не губете време да спасявате вещи — посъветва той тала. — Трябва окончателно да изоставим Крена. Магът-император вече смята цялото селище за изгубено. Колкото може по-бързо евакуирайте оцелелите преди болестта да е взела нови жертви.

Тал Аро’нх прие предложението на адара за заповед и предаде думите му на кохортата.

От удобния си команден център адар Кори’нх се замисли как ще драматизират събитието в новите версии на постоянно растящата Сага за седемте слънца. Как щяха да отразят неговата роля? Не искаше да седи спокойно и да гледа отвисоко. Той рязко се изправи от командното си кресло.

— Лично ще придружа една от групите до повърхността, тал Аро’нх.

Старият заместник-командир уплашено се обърна към него.

— Това… не е според плана, адаре — и не е разумно. Войниците винаги са изложени на опасност.