Кевин Андерсън - Скритата империя

В уреченото време прозвучаха фанфари. Туристическите цепелини се приближиха към двореца. В небето отново разцъфнаха фойерверки, този път по-големи отпреди.

Преди Реймънд да успее да започне шествието си обаче, дотичаха двама офицери, задъхани и зачервени. Изблъскаха кралските гвардейци настрани, втурнаха се към председателя и бързо му съобщиха новината, която носеха и която очевидно беше лоша. Председателят ги зяпна и пребледня. Попита ги нещо и офицерите отговориха, сякаш засрамени. Базил явно се стъписа.

Фанфарите достигнаха най-високите си тонове и Реймънд разбра, че трябва да започне бавния си дълъг път по пурпурния килим. Но вместо това попита:

— Какво има, председателю Венцеслас? Какво се е случило? — Базил се опита да го отпъди като досадно насекомо, но Реймънд успя да вложи в гласа си изненадваща сила въпреки притъпяващото въздействие на опиата. — Трябва да знам, щом ще ставам крал.

Председателят се обърна към него. Все още не бе дошъл на себе си достатъчно, за да контролира думите си.

— Хидрогите са атакували нашия флот при Юпитер. Унищожили са наши кораби и комбайни. Не знам колко души са загинали. — После отново погледна двамата военни куриери. — Сигурни ли сте в това?

Те енергично кимнаха.

— Абсолютно. В момента адмирал Стромо връща „Голиат“ насам, но дреднаутът е тежко повреден. Унищожени са много кораби. Нашите най-добри оръжия, най-сигурните ни отбранителни средства не са стрували нищо срещу…

Фанфарите утихнаха и навън се възцари неловка тишина. Всички очакваха принц Питър да се появи. Базил се опомни и се завъртя като кобра към Реймънд.

— Върви! Имаш работа.

Младежът се изненада.

— Дори и след това ли? Не трябва ли някак да променим реакцията си? Ами ако направя изявление…

— Не! Сега повече отвсякога трябва да ги сплотиш, да покажеш силата си. Върви, вземи короната и им дай надежда. Единствено ти, Питър, можеш да спасиш нашия народ. Те го вярват.

Замаян, Реймънд пристъпи заедно с ОХ към сводестия портал. Тълпите се смълчаха. Дебелият килим пресичаше вътрешния двор, за да могат медиите да уловят всяка бавна и внимателна крачка. Облечените в безупречни униформи кралски гвардейци стояха от двете страни на пътеката. Реймънд вирна брадичка и тръгна напред.

Коронацията мина като насън. Пътят по пурпурния килим сякаш продължи цяла вечност. Когато Питър мина под орнаментирания свод и влезе в приемната зала, се разнесоха оглушителни овации. Колкото по-напред вървеше, толкова по-видни ставаха присъстващите: корпоративни ръководители, гостуващи сановници, известни личности.

Когато най-после стигна в тронната зала — чувстваше се сам въпреки огромния брой хора, — Реймънд се смая от великолепието й.

Реконструкцията беше завършена с главоломна бързина. Не се забелязваше нито следа от опустошенията. Тронът изглеждаше същия като онзи на крал Фредерик, макар че навярно бе още по-голям и по-величествен. Имаше още повече огледала, призми и витражи. Не беше останало нито петънце, което да напомня на хората за ужасяващото събитие.

Овациите се усилиха. Нищо не се бе променило. Ханзата се беше отърсила от опустошенията, нанесени от извънземния пратеник.

Реймънд се запъти към издигнатата платформа и очакващия го трон. Около него стояха най-изтъкнатите личности в Ханзата — губернаторите на десетте най-влиятелни колониални свята и пищно облеченият архиотец на единството, говорител на всички религии. Огромната му лилава пелерина и одеждите му бяха извезани с диаманти — съзвездие от шарки, включващи символите на всички разнообразни религии от земното минало — кръстове, кръгове, полумесеци, дървета, преплетени в лабиринт, който вече не означаваше абсолютно нищо. Архиотецът беше празен и символичен религиозен фигурант… с роля, подобна на онази, която щеше да играе Реймънд.

Когато младежът се изкачи на първото стъпало, първият колониален губернатор протегна короната и я подаде на съседа си, който я връчи на следващия и така нататък от ръка на ръка. Всеки от тях докосваше короната и я предаваше нагоре, с което символично показваше, че царуването на крал Питър произтича от подкрепата на всички фракции, бизнеси и религии. Накрая архиотецът се усмихна на Реймънд с блеснали очи и напевно произнесе поздравления и благословии на осем различни езика, като завърши на търговски стандартен.

Реймънд гледаше право пред себе си и се бореше със странната си вцепененост. Архиотецът се наведе напред, поклони се, после сложи край на церемонията. Макар че короната вече беше върху русата му глава, младежът не усещаше тежестта й. Все още.