Кевин Андерсън - Скритата империя

— Свържи се с реморите. Кажи им да докарат тук всички спасителни капсули, ако могат. — Фицпатрик я погледна. Не можеше да повярва, че всичко това наистина се случва. — Веднага, по дяволите!

Ядосан и засрамен, той се наведе над предавателя.

Бойните кълба откриха огън, улучиха един от космическите двигатели на „Голиат“ и стопиха дебелата облицовка на корпуса. На борда на дреднаута адмирал Стромо поиска да му докладват какви са щетите и нареди всички екипажи да възстановят животоподдържащите системи и да презаредят оръжията.

Хидрогите отново откриха огън и нанесоха нови повреди на „Голиат“. Беше улучена втора манта — едва успя да напусне бойната зона.

Тасия разбра, че битката ще завърши с поражение. Никакви терански защитни средства не можеха да устоят на единадесетте хидрогски бойни кълба. Ако адмиралът не стигнеше до същото заключение, при това скоро, „Голиат“, най-големият нов боен кораб на Земята, щеше да бъде унищожен.

По комуникационните канали се носеха панически викове. Тасия се свърза с оцелелите си ремори и повика обратно всички ескадрили.

— Лейтенант Бриндъл! Докарай оцелелите! И си домъкни задника колкото може по-бързо!

Спасените евакуационни капсули продължаваха да се изливат в доковете на буреносния облак. Ако Тасия не измъкнеше кораба си скоро, всички щяха да бъдат унищожени с един залп на хидрогите. Въпреки това не можеше да изостави „Голиат“.

Тя повика всички други буреносни облаци с надеждата, че техните платкоми ще се вслушат в гласа на здравия разум.

— До всички оръжейни платформи! Трябва да се оттеглим и да защитим „Голиат“! — Превключи на друг канал. — Адмирал Стромо, препоръчвам да оттеглите кораба си, докато двигателите все още работят. Ние ще прикриваме отстъплението ви.

Четири буреносни облака — изглеждаха миниатюрни в сравнение с диамантените бойни кълба — обградиха повредения дреднаут. Друга манта напусна сражението, за да се включи в отбраната на флагманския кораб.

Тасия провери оръжейните си системи и видя, че вече е изхабила три четвърти от кинетичните си ракети. От язерните й импулси бяха останали едва десет процента.

— Продължавайте да стреляте! Няма смисъл да пазим нищо за черни дни.

Оцелелите оръжейни платформи и крайцери бомбардираха приближаващите се към „Голиат“ бойни кълба. Две от кристалните сфери изглеждаха мудни и повредени, ала другите девет сякаш току-що влизаха в боя. Хидрогите спокойно можеха да ги преследват чак до Земята. Все пак Тасия се надяваше, че дълбокоядрените извънземни ще изостанат веднага щом флотът на ЗВС отстъпи.

Според нея адмирал Стромо не знаеше кой се е свързал с него и е издал своеволната, но разумна заповед за отстъпление, ала дреднаутът вече излизаше в открития космос.

— Събрахме повечето спасителни капсули, госпожице платком — съобщи нейният тактически офицер: наблюдаваше екраните, за да види колко ремори са се върнали.

— Тогава се пригответе да се махнем оттук — нареди Тасия. — Лейтенант Бриндъл на борда ли е?

— Не, госпожице — отвърна офицерът. Тя изтича при свързочния пулт и отвори директен канал. — Бриндъл, къде си, по дяволите?

— Идвам! — Гласът му звучеше бодро, но задъхано. — Първо трябваше да свърша една работа.

Под тях в облаците две хидрогски бойни кълба се откъснаха, за да продължат системната си атака срещу оцелелите облачни комбайни и унищожиха дори останките.

— Добре, мътните ви взели! Разбрахме ви — изсумтя Тасия на извънземните.

„Голиат“ се отдалечаваше, заобиколен от оцелелите буреносни облаци и манти. Докато бягаха към орбитите на най-вътрешните луни, тя видя Роб Бриндъл и последните му четири ремори да се издигат от покрайнините на атмосферата и да се насочват към тях. Малките кораби бяха обединили тракторните си лъчи — теглеха голям сферичен резервоар и го отдалечаваха от хидрогския кордон.

— Бриндъл, какво правиш, по дяволите? — попита Тасия.

— Спасихме ектицистерната на един от облачните комбайни! — отвърна той. — Не можем да я оставим да отиде на вятъра, нали?

Тя прати другите ремори да му помогнат. По-късно, насаме, щеше да го укори за глупавата му постъпка. Пълният ектирезервоар съдържаше космическо гориво, което щеше да стигне на ЗВС за една седмица. Не си струваше да рискува живота на хората си за това.

Напълно разгромени, земните въоръжени сили се оттеглиха от Юпитер. Докато излизаха от орбитата на вътрешните луни, все още ускорявайки към открития космос, повредените кораби наблюдаваха огромната планета. Ръждивите облаци им изглеждаха окървавени.