Кевин Андерсън - Скритата империя

Вдигна ръце и погледна представителите на народа си.

— Трябва да участват всичките ни изобретатели, конструктори и инженери. Нямаме време за губене. — Облекчена, но замаяна, тя отстъпи крачка назад от катедрата и повиши глас. — Ще открием нови начини!

„Голиат“ се намираше в стационарна орбита. Буреносният облак на платком Тасия Тамблин се носеше плътно до ханзейските мини в пъстрото небе на Юпитер. Огромните фабрики изхвърляха отработени газове високо в редкия въздух.

Ден след ден ескортите на ЗВС поддържаха пълна бойна готовност. Дреднаутът се извисяваше в края на орбитата, крайцерите тип „манта“ летяха високо над небесните мини. Прожекторите на реморите пронизваха облачните пластове, а буреносните облаци се плъзгаха над тях и наблюдаваха Юпитер за евентуални аномалии. Облачните патрули се завръщаха на базовите си кораби на едночасови интервали и докладваха, че няма нищо необичайно. Напрежението не отслабваше, макар че мнозина започваха да се съмняват, че в ядрото на Юпитер живеят хи дроги.

Тасия обаче не си позволяваше да се отпусне. Облачните комбайни приличаха на рибарски кораби, плаващи в морето, докато хидрогите бяха чудовища, притаили се на дъното на най-дълбоките океански падини. Адмирал Стромо продължаваше да вдига хората си на учебни тревоги и да провежда стрелкови упражнения. Всички бяха готови.

Роб Бриндъл, който командваше разузнавателните ремори на буреносния облак, се обнадеждаваше все повече. Стоеше до Тасия и се взираше в тромавите ектифабрики, които приличаха на дебели говеда, пасящи в буреносните системи.

— Две възможности, Тамблин. Или тук не живеят хидроги и можем да продължим да произвеждаме екти, колкото ни душа иска, или… — Той се обърна и хвърли поглед към екипажа на мостика. — Или нашият флот е уплашил извънземните.

Тасия не предложи третото обяснение, което й хрумна: че хидрогите просто още не са се показали. Не искаше да разколебава увереността му, защото знаеше, че самодоволната смелост отчасти е реакция на продължаващото прекалено отдавна безпокойство.

— Надявам се да си прав, Бриндъл.

След три часа обаче зазвъняха първите аларми.

Една ескадрила ремори се завърна и докладва, че са засекли светлини в дълбините и бързо движещи се метеорологични смущения.

От борда на „Голиат“ адмирал Стромо, без да губи време, обяви тревога. Теранските небесни миньори от облачните комбайни бяха инструктирани да се приготвят за незабавна евакуация, ако получат заповед. Тасия незабавно прати всички екипажи на ремори да заемат местата си.

Роб Бриндъл я стисна за ръката.

— Време е за купон! — И без да се сбогува, се затича към хангара на буреносния облак, за да поеме командването на ескадрилите си.

Дълбоко под тях небето на Юпитер се разтвори и от него изплуваха единадесет хидрогски бойни кораба. Страховитите бодливи кълба се издигнаха над облаците с блясъка на диамантените си корпуси, който засенчи великолепието дори на гордия ескортен флот на адмирал Стромо.

— Идват! — изгубил обичайната си арогантност, извика Патрик Фицпатрик.

Екипажът се развика и засипа проклятия. Тасия изсумтя:

— Всички да се съсредоточат! Запазете хленченето за вкъщи, когато ще можете да се оплачете на майките си! — Посочи към бойните постове. — Всеки да заеме оръжейния си пулт! Задействайте всички язери. Включете оръдията и заредете кинетичните ракети.

— Ще оставим ли извънземните първи да стрелят, госпожице платком? — попита един от мъжете.

— В никакъв случай. Всички сме виждали какво правят. — Тя изскърца със зъби. Поне щеше да има възможност да отмъсти за брат си.

Но адмирал Стромо прати до целия флот сигнал, който отмени нейните заповеди.

— Манти, буреносни облаци и ремори — задръжте огъня! — Той превключи на широковълнов канал. — Внимание, хидроги! Искам открит диалог с вашия командир.

— Сякаш има някаква полза — измърмори Тасия. — Те вече взривиха крал Фредерик. Не искат да приказват — искат да ни избият.

Стромо изчака малко, но не получи отговор.

— Нашата мисия е мирна, целта ни е само да осигурим жизненоважни ресурси за Теранския ханзейски съюз. Ние експлоатираме собствената си слънчева система. Не искаме злото на никой хидрог. Но няма да допуснем да ни се отказват ресурсите, от които се нуждаем за оцеляването си.

Бодливите бойни кълба се издигнаха още по-високо и се насочиха към първия ханзейски ектикомбайн. При приближаването им изпадналите в паника облачни миньори изстреляха спасителните си капсули, които се понесоха нагоре като спори от гъба. Без да отговорят на „Голиат“, дълбокоядрените извънземни задействаха пращящите си сини мълнии, които се стрелнаха към евакуираната фабрика и взривиха ектиреакторите и горивните резервоари. Експлозията задейства верижна реакция и разкъса модулите.