Кевин Андерсън - Скритата империя

И преди Нира да успее да извика, приличащият на звяр телохранител замахна с камата и я заби дълбоко в сърцето на Отема. После извади стъкленото острие и старицата се свлече на пода. Другите илдирийци пронизаха с копията си вече мъртвата посланичка.

Дотичаха петима прислужници и се заеха да почистят коридора, както им беше заповядал магът-император.

Нира безпомощно ридаеше. Коленете й се подгънаха и пред очите й заплуваха черни петна. Не можеше да повярва на случилото се, молеше се да е някакъв страшен кошмар.

Илдирийците извиха ръцете й зад гърба, завързаха ги, запушиха й устата и я повлякоха по лъкатушните коридори дълбоко в Призматичния палат.

Хвърлиха я в задушаващо гореща стая с дебели заоблени стени от кървавочервено стъкло. Тук сенките бяха по-тъмни, лампите бяха намалени, въздухът беше прекалено гъст. Брон’н застана на прага зад нея. Нира се свлече на колене.

Влезе някакъв мъж, стисна я за брадичката и вдигна голата й глава към себе си. Губернаторът на Добро. Погледна я с мътни очи, сякаш не виждаше в нея нищо живо или разумно, а само образец за колекция. Подуши я с разширени ноздри, после я пусна и отстъпи назад с жестока, но одобрителна усмивка.

— Идеален материал — каза синът на мага-император. — Здрава и силна. Подушвам възможностите в гените й. Заведете я на кораба ми и се погрижете всички улики да изчезнат преди престолонаследникът да се завърне от Терок.

Брон’н отдаде чест. Нира не можеше да събере сила, за да се съпротивлява. Губернаторът на Добро отново я стрелна с блестящите си очи и каза:

— Потенциалът, който ще ни дадеш, е единствената надежда на Илдирийската империя да оцелее от войната с хидрогите.

Въпреки всички ужасни новини, които скитниците бяха получили през последните месеци, съобщението на Ихи Окая все пак успя да удиви клановете.

Старата говорителка изчака в заседателната зала да се възцари тишина. Стоеше зад катедрата на подиума в средата на помещението. Лампите я осветяваха и привличаха вниманието на присъстващите.

Ихи Окая упражни правото си на вето, сложи край на споровете и дискусиите и зачака клановете да я изслушат.

— Бъдещето ще изисква изключителна сила и далновидност — повече, отколкото са ми останали. — Твърдият й глас спря стъписаните викове и протестиращите крясъци. — Ръководих ви в продължение на много градивни години, но сега правилата се промениха. Моите предсказуеми методи вече не са подходящи. Ние скитниците трябва да се променим, за да се справим с хидрогите. И затова, за благото на скитническото общество и на самата човешка раса, нямам друг избор, освен да подам оставка от поста си на говорителка на всички скитнически кланове.

Тя замълча и изчака малко. Всички се развикаха.

По време на задълбочаващата се криза говорителката бе изглеждала единствената крепост на стабилност за скитниците. Ихи Окая дълги години безпристрастно беше представлявала клановете и бе решавала споровете им. Смятаха я за честна и разумна ръководителка — дори онези, които не бяха съгласни с решенията й.

След като бяха поставили своя ултиматум и бяха убили крал Фредерик, извънземните бяха изпълнили заплахата си да наказват всички нарушители. Уплашени, повечето скитници бяха изтеглили небесните си мини от газовите планети, ала някои се бяха забавили. След седмица хидрогските бойни кълба унищожиха още петнадесет фабрики за екти. Бяха оцелели по-малко от сто бежанци, които донесоха ужасни разкази и образи. Врагът действаше абсолютно безпощадно.

— Имаме нужда от нов, по-силен говорител — продължи Ихи Окая. — С повече въображение и енергия от мен.

Седнала в ложата си до подиума, Ческа Перони едва се сдържаше да не заплаче. Тя знаеше за плановете на старицата и беше спорила с нея, но Ихи Окая бе непреклонна.

— Този конфликт може да продължи много време, Ческа — беше казала тя. — Нещата може да се усложнят… и да станат много грозни. Извинявай за изпитанието, на което ще те подложа. Но в душата си усещам, че може да не доживея до края на тази война. По-добре още отначало да я започнем с нова говорителка, отколкото по-късно да задълбочаваме хаоса.

— Но аз не съм готова. Знаеш още колко много неща имам да уча.

— По-важно е, че си способна да се учиш. — Старицата постави възлестия си пръст пред устните на Ческа, за да я накара да замълчи. — Това е най-важната тайна, на която ще те науча: никой никога не е готов. Не може да си по-неподготвена, отколкото бях аз, когато поех тази роля. И не се справих много зле. — Тя тихо се засмя. — Ти си способна, Ческа, и не си правиш илюзии, че си непогрешима. Честно казано, това са всички изисквания, от които се нуждаеш. Просто следвай Пътеводната си звезда.