Кевин Андерсън - Скритата империя

— Това е то! — презрително извика Тасия и нареди на артилеристите си, без да чака заповеди от стъписания адмирал Стромо: — Всички язери, прицелете се в това проклето бойно кълбо.

Хидрогите продължиха атаката си срещу първия облачен комбайн. Друго бойно кълбо стреля срещу земните кораби. Едни командири от ЗВС искаха заповеди, други мълчаха. Адмирал Стромо също мълчеше.

Тасия посочи екрана.

— Всички на една и съща мишена. Прицелете се точно под оня шип ей там. Огън!

С гневни викове и заплашително сумтене екипажът на мостика на буреносния облак стреля с лазерите, обгърнати в обвивка от високоенергийни частици. Язерните лъчи улучиха първото кристално кълбо, одраскаха го и го опърлиха.

— Сега кинетичните ракети! Стреляйте с оръдията — пълен залп. Целете се в същата точка, която току-що улучихме с язерите.

Електромагнитните релси на долната палуба запращяха и изстреляха ракети, направени от свръхплътен обеднен уран. Те се забиха в диамантения корпус, всяка с кинетична енергия на малка ядрена бойна глава.

Другите буреносни облаци се поколебаха по-малко от миг след като Тасия беше открила огън. Стромо продължаваше да мълчи, вцепенен и онемял. Съставена почти изцяло от новобранци, които никога не бяха участвали в битки, и нервни командири, ескортната група на ЗВС отговори на удара на хидрогите. Мантите се хвърлиха в мелето. Ескадрилите ремори се стрелнаха от доковете си като ято огромни куршуми. Всички изтребители се включиха в боя, като обстрелваха вражеските бойни кълба с по-слабите си, но по-точни оръжия.

Стромо най-после запелтечи заповеди по комуникационния канал на ЗВС и се опита да овладее ситуацията. След миг обаче разбра безплодността на усилията си и промени решението си.

— До всички кораби, до всички командири. Стреляйте както намерите за добре! Да смажем тези копелета!

Огромният „Голиат“ се спусна в мъглите на пожара и приготви най-тежките оръжия на флота. С десет пъти по-мощни оръжейни системи и по-солидна броня от мантите и буреносните облаци, дреднаутът бързо демонстрира новите си възможности.

Екипажите на другите три ханзейски облачни комбайна изстреляха спасителните си капсули без заповед от адмирала. Тасия ни най-малко не ги обвиняваше, но тоталният обстрел, който разкъсваше облаците на Юпитер, представляваше опасност за евакуиращите се работници. Тя отвори канала си.

— Лейтенант Бриндъл, кажи на реморите си да се замъкнат при капсулите. Спасете колкото може повече. Съберете всички.

Бриндъл се поколеба само за миг.

— Цялата ми ескадрила ли? Не трябва ли да запазим няколко ремори за…

— Лейтенант, ако не спасим миньорите, не може да става и дума за победа, нали?

— Не, госпожице платком.

Като се опитваше да овладее раздразнението си, тя прибави:

— Щом събереш евакуационните капсули, можеш да се върнеш и да нанесеш колкото искаш щети — ако сражението продължи дотогава.

— Слушам.

Първото бойно кълбо, което бяха обстреляли, бе претърпяло видими повреди. Язерните изстрели и кинетичните ракети, изглежда, го бяха забавили. Но другите десет хидрогски бойни кораба се приближиха и откриха огън по теранския ескортен флот. Една от мантите пропадна в облаците, без да изстреля нито залп.

Вражеските мълнии обгърнаха два буреносни облака, пробиха бронираните им корпуси и убиха стотици войници. Други удари изпариха цели ята ремори като в ядрена пещ. Малките кораби нямаха достатъчно дебели брони и маневреността им не им позволяваше да избегнат хидрогското оръжие. Тасия се молеше Бриндъл да не е бил сред първите жертви.

Адмирал Стромо включи „Голиат“ в боя — стреляше с язери и кинетични ракети и използваше всичките си ремори. Дреднаутът приличаше на ужасен ураган. Ала диамантените сфери също съсредоточиха атаката си срещу най-големия терански боен кораб.

Първите ремори на Бриндъл поеха обратно към буреносния облак, като влачеха спасените от ектикомбайните евакуационни капсули с тракторни лъчи.

— Отворете доковете — нареди Тасия. — Качете всички бежанци на борда.

Адмиралът отправяше заплахи и предупреждения към хидрогите по широковълновия канал, но Тасия вече виждаше щетите, които търпяха земните кораби. След секунди извънземните унищожиха втора оръжейна платформа и всички ремори, които спасяваха евакуационни капсули, трябваше да си потърсят ново убежище.

Тя се обърна към Патрик Фицпатрик, който седеше на свързочния пулт.