Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Цялата Империя трябваше да е съпричастна. Престолонаследникът щеше да докаже, че родът му е силен.

Синът му Тор’х се бе завърнал от възстановителните дейности на Хирилка. Младият мъж бе останал достатъчно дълго в разрушената колония, зает с множество наложителни ремонти и строителни проекти. Сега Тор’х щеше да остане в Призматичния палат и да облече официалната мантия на престолонаследника.

Джора’х бе разпоредил нови лекари да се погрижат за Руса’х, който не се събуждаше от дълбокия си подтизмен сън. Престолонаследникът — вече маг-император — имаше много братя и много синове, но не би позволил лесно да му отнемат дори един-единствен от тях. Включително достойния за презрение Удру’х, който бе отвлякъл и измъчвал Нира толкова много години. Сега всеки от тях щеше да застане на нова позиция, да поеме нови отговорности в съответствие със своя чин и в съгласие с илдирийските обичаи и закони.

Джора’х се облегна в огромния трон. Стори му се, че той го прие с благоразположение: изпитваше едновременно и нови, и познати усещания.

Лекарите се приближиха и го прегледаха, отбелязаха с лека линия мястото, където щяха да направят прореза. Джора’х трепна, но си наложи да се съсредоточи върху най-близките наблюдатели.

Най-големият му син тал Зан’нх бе застанал сред тях в безупречната униформа на Слънчевия флот. Джора’х току-що бе научил с изумление за самоубийствената атака на адар Кори’нх на Кронха Три. Една септа бързи кораби пристигна с изображения, които показваха как кохортата на адара изменник успешно унищожава почти петдесет бойни кълба на хидрогите с цената на много жертви.

До сина си Джора’х видя губернатора на Добро — сериозен и решителен. Удру’х се усмихваше самоуверено. Може би си мислеше, че новият маг-император ще разбере и ще се съгласи с плановете за разплод, след като получи пълен достъп до тизма…

Превъзмогнал гнева си, Джора’х отново си даде обет, че щом стане маг-император, ще спаси Нира и ще освободи всички затворници на Добро. Ще сложи край на ужасните опити и ще върне изгубените човешки синове на Теранския ханзейски съюз, макар че след толкова много поколения надали някой от тях помнеше произхода си.

Лекарите едновременно взеха ножовете и металните остриета тихичко прозвъннаха. Публиката моментално стихна и се напрегна, сякаш всички се превърнаха в статуи.

Джора’х се изопна и потърси със съзнанието си разпокъсаните нишки на тизма, за да ги хване и свърже и да възстанови по този начин целостта на илдирийската раса. Знаеше, че ще боли и че болката е част от ритуала. Пое дълбоко дъх…

Разрезът беше светкавичен и уверен и яркият взрив на бляскавото сияние в очите му му помогна да се съсредоточи, да издигне съзнанието си на ново ниво на просветление — бе зърнал най-после Извора на светлината. И мислите му се понесоха като снаряди.

Джора’х нададе неволен вик от болка, който внезапно премина в задъхано изумление. Пътеките на тизма се очертаха ясно и златистите духовни нишки го обвиха от всички страни като подухвани от вятъра.

Той пое всички разкъсани краища и ги събра във великолепна бродерия. Издърпа ги здраво, за да свърже съдбите на милиарди и милиарди илдирийци от всички съсловия и раси, достигайки назад до дълбините на историята и познанието. Неговото познание. Истината.

Лекарският екип работеше експедитивно. Джора’х не помръдваше, парализиран и замаян от всичко, което нахлу в съзнанието му. Спряха кръвотечението, затвориха раната и отнесоха отрязаното.

Постигнал невероятното докосване до колективното съзнание на всички илдирийци и цялата наследена памет от предците си, Джора’х съзря сложната плетеница на усуканите марионетни нишки. Едновременно с това прозря очертаните от мага-император и всичките му предшественици стратегии… И най-после проумя.

Ритуалната кастрация бе твърде малка цена за подобно откровение. От неизброимите планове и преплетени кроежи дъхът му спря.

Възторжените възгласи и въздишките на облекчение едва достигаха до слуха му. Неговият народ — всички илдирийци из цялата Империя — беше отново цял. Всички усещаха със сърцата и умовете си, че магът-император е заел мястото си върху трона, че тизмът е непокътнат, че всички са единни и в безопасност. Изворът на светлината отново грейна над илдирийската раса.

Както преди.

На Джора’х му бе трудно да възстанови някакво усещане за себе си и своя морал. Откровенията го връхлитаха едно след друго, по-светкавично, отколкото бе в състояние да осмисли узнатото. Толкова много неща бяха укривани от него! Толкова много причини, толкова много ужасни принуди! Съзнанието му се замая и Джора’х лежеше в какавидения трон зашеметен, неспособен да промълви и дума.