Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Докато плуваше, Джес се огледа и се учуди на съвършените си ръце, на необикновената лъчезарност на кожата си… Сиянието се засили, щом се съсредоточи, и водата помътня. Не му бе ясно в какво се е превърнал, нито какво трябва да прави с живота си.

И в същия момент реалността проникна в него, обладавайки кротките му мисли. Разбра къде се намира и какво е. В съзнанието му изникна образът на самотната Ческа и в него се надигна тъга.

Въпреки възбудата от новите обстоятелства Джес осъзна, че е загубен — носеше се върху някакво незнайно море със съвсем трансформирано тяло. Бе попаднал в капан. Вече просто не беше човешко същество.

Макар да продължаваше да изпитва любов към Ческа, той никога нямаше да се върне при нея. Това вече бе безвъзвратно минало.

НИЩО Друго не разстройваше така председателя Венцеслас, както осуетяването на добре обмислени планове. Да въдворява ред сред обхванатия от бъркотия Спирален ръкав бе единственото, което му осигуряваше усещането за увереност и сигурност. Разписанията следва да се спазват, начинанията трябва да се довеждат до успешен завършек и деловата дейност на Ханзата трябва да продължава — това беше кредото му.

Но понякога и най-прецизно подготвените замисли рухваха и от най-лекия полъх на вятъра. Крал Питър трябваше вече отдавна да е покойник, скитниците да бъдат натикани в бърлогите си и Ханзата да продължи да си върши работата, непритеснявана от безвредния Даниъл.

Базил отпи от кардамоновото си кафе и се замисли. Все още не можеше да разбере как Питър бе предотвратил опита за покушение. Плазменото взривно устройство бе неутрализирано. Изкупителната им жертва скитникът Ден Перони набързо и без много шумотевица се бе отървал от добре забърканата бюрократична каша, чиято цел бе да го задържат под арест, докато „непростимият инцидент“ ликвидира краля и кралицата.

Господин Пелидор бе подготвил доказателствата грижливо и хитро бе обвързал покушението със скитниците. На Базил му се наложи спешно да анулира подписаните заповеди, които бе разпратил до бойните групи на ЗВС. Вече не можеше да ги изпрати да проследят и да задържат всички скитнически съдове, та насила да постави циганските кланове под контрола на Ханзата.

Очертаваше се лесна победа, която би укрепила Ханзата и целия човешки род. Но кралят отново провали всичко.

Тъкмо затова бе крайно наложително Питър да бъде сменен с по-предвидим наследник.

Но за момента председателят нямаше никакъв друг избор, освен да поддържа илюзията, което го вбесяваше повече от всичко. За да може да си върши работата безпрепятствено, му се налагаше да се сработи с крал Питър.

Загледан в отразената от куполите на двореца слънчева светлина, той закопня за дните, когато „кралстваше“ старият Фредерик. Понякога Базил се бе държал зле с него, унизяваше го при частни срещи и не му обръщаше дължимото внимание. Въпреки всичко старият крал бе приел ролята си и с готовност му служеше като фигурант, което вдъхваше успокоение на тълпата.

За разлика от Питър.

Уличният хитрец Реймънд Агуера му се бе сторил съвършеният кандидат, но готовността му да е послушен се бе изпарила. Базил не можеше да проумее къде бе сгрешил. Питър го бе провокирал безброй пъти, опитваше се открито да подрони властта му, опитваше се да си измисли въображаеми основания да налага волята си и да приписва отговорности.

Базил хвърли поглед на блесналия, украсен с месингови куполи Дворец на шепота. Хората толкова лесно се заслепяваха от видимостта. Единствено посветените схващаха, че реалната власт е съсредоточена в деловата държавна сграда на Ханзата, а не в пищния Дворец на шепота.

Председателят знаеше, че трябва да направи нещо, да постигне нещичко — дори в края на краищата това да се окажеше пирова победа.

Непреклонен, но и неспокоен, Базил бе издал най-накрая заповед за конструиране на нов кликиски факел и за избор на следващия газов гигант. Разгромът на ЗВС на Оскивъл и последвалите непровокирани набези на хидрогите срещу Гарванов пристан и Терок окончателно го убедиха да захвърли всякакви задръжки.

Кликиският факел беше единственото ефикасно оръжие, с което разполагаха хората, дори ако след това настъпеше Страшният съд. Използването на древната извънземна технология гарантираше заличаването на един цял свят на хидрогите. Но и действията на врага не му бяха оставили никакъв друг избор…

По интеркома се чу сигнал. Беше Франц Пелидор: