Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Във вътрешността на куполния град светлините и блясъците прогонваха всеки намек за мрака. Със спускането на нощта Прайм щеше да потъне в ярко сияние, изпълнен със светлината и удобствата на цивилизацията.

Антон Коликос си помисли, че оставането му тук да разказва истории под звездния покров през дългия период на мрака е възможно най-добрият сценарий — все едно да разказваш приказки край открития огън. Както всъщност бе редно да се прави.

— Двамата с теб ще си прекараме чудесно тук, Вао’сх.

На противоположната страна на планетата безмълвните работни екипи на кликиските роботи продължаваха работата си, преследвайки собствените си цели…

След неочакваната атака на огнените кълба срещу хидрогите на Терок генерал Ланиан и адмиралите му съзряха възможността да привлекат тези същества като преки партньори в битката. При всички стълкновения оръжията на ЗВС бяха доказали незначителната си ефикасност срещу врага, докато фероуите (както ги наричаха зелените жреци) бяха успели да унищожат значително количества бойни кълба и дори да отблъснат неприятеля.

Тъй като Тасия Тамблин многократно бе доказвала уменията си при екстремни обстоятелства, Ланиан избра тъкмо нея да открие огнените същества с мантата си. Тасия прие задачата със задоволство, макар да се запита дали генералът не предпочита да жертва една обикновена скитничка, отколкото някой от другите бойци.

След зашеметяващото поражение на Оскивъл, където бяха загинали огромен брой офицери и войници, Тасия отново бе получила повишение. Сега имаше капитански чин. Под нейно командване бяха още шест манти, но генерал Ланиан нямаше намерение да изпраща твърде много бойни кораби при „дипломатическата“ мисия на Тасия.

— Не искаме да уплашим тези същества — каза й той. — Ако подходим с един-единствен символичен съд, вероятно огнените същества биха били по-склонни да се свържат с нас.

Тасия одобри инструкциите, но ситуацията й напомняше за Роб Бриндъл и неговата посланическа капсула. След смъртта на Роб бе станала раздразнителна, но бе длъжна да се държи, да следва Пътеводната звезда и да намери някакъв изход от обърканото си състояние. Както винаги изпитваше желанието да успее на всяка цена и да надхвърли очакванията. Макар да знаеше, че следващия път ще вдигнат летвата още по-нависоко.

Може би трябваше да намери някаква нова стратегия за установяване на контакт със съществата от огнените кълба и да докаже стойността на скитническата изобретателност. Хората и фероуите имаха един и същи враг. Дрогите бяха стигнали прекалено далеч в своята отмъстителност, доколкото това засягаше лично нея.

Бе прегледала разузнавателната информация, която адмирал Стромо бе донесъл от Ансиър при първата среща с мощните огнени същества. Изкуствено възпламененото слънце Ансиър й се струваше ключова стратегическа точка в цялата тази война. Сега мантата й се носеше в същата тази система, която беше убежище на фероуите. Не можеше да се сети за по-подходящо място за начало на издирванията си.

След Оскивъл бяха назначени в екипажа й много нови офицери, но тя се надяваше, че новите й колеги ще се справят с отговорностите си и стриктно ще изпълняват заповедите й.

Хората трябваше да са единна бойна сила и да забравят политическите си различия в тази война. Скитници, терокци, ханзейци. В това отношение поне нещата биха могли да имат добро развитие… ако всички преценяха правилно цялостната ситуация.

Макар да пращаха един-единствен крайцер, ЗВС смятаха задачата й за достатъчно важна и й дадоха един зелен жрец. Сега Росия стоеше на мостика като жива телеграфна станция и чакаше да започне да докладва, щом забележат огнените същества. Ококорените му очи сякаш щяха да изхвръкнат от орбитите от изумление или може би боязън.

Генерал Ланиан не искаше да повтори грешката, допусната с изпращането на екипаж от компита на разузнавателна мисия до Голген — тогава те бяха изчезнали безследно. Макар ЕА да й липсваше и Тасия често да изпитваше желание слушателското й компи да бъде намерено и да се върне при нея, сега разполагаше изцяло с екипаж от хора.

— Странни показания, капитан Тамблин — докладва сензорният оператор.

— Чудесно. — Таисия се опита да си спомни името на младата жена… Мае? Терен Мае? Май така беше. — Покажете, младши лейтенант.

Новата звезда Ансиър като че ли бе започнала да примигва и да се променя.