Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Изправени един до друг на най-високия балкон в кралското крило, крал Питър и кралица Естара се бяха загледали в нощния мрак. Бяха вдигнали глави към звездите — ярки потрепващи светлинки, близо една до друга като дървета в гъста гора.

Следобед бяха пристигнали изключително тревожни новини, изпратени от няколко разузнавателни кораба на ЗВС по телевръзката. Измъчен от трагичните съобщения, които му се налагаше да препредава, Натон разказа за страховитите стълкновения около слънцата на различни системи — за щастие все необитаеми, засега — в развихрящия се военен конфликт между фероуи и хидроги. Новороденото слънце Ансиър бе угасено при ответния удар на хидрогите, а сега и други звезди бяха подложени на атаки.

— Оттук всичко изглежда толкова спокойно — промълви Естара и хвана ръката на Питър.

— По нищо не личи, че настъпва краят на света.

Той усети да го залива студ. Беше щастлив, че Естара е до него, за да посрещнат заедно несигурното бъдеще.

Нападението срещу Терок бе опустошително. Според неокончателните изчисления над един милион жители бяха загинали, брат й Рейналд също. Но родителите й, баба й и дядо й и Сели като по чудо бяха оцелели.

След като научи за смъртта на Рейналд, последвала така скоро кончината на Бенето, крал Питър полагаше всички усилия да успокоява Естара. Световната гора бе наранена смъртоносно, но величествените мъдри дървета бяха разпръснати и на много други планети и със сигурност щяха да оцелеят. Зелените жреци бяха уверени, че с огромните си усилия и грижи за оцелелите масиви ще помогнат на световната гора огромният й ботанически разум отново да разцъфти на Терок.

Освен това терокците възнамеряваха да предприемат по-активни действия, за да разпръснат разумните дървета и върху други планети. По този начин световната гора нямаше да е така заплашена от загиване при една-единствена атака и щеше да избуи още по-могъща. Идрис и Алекса, печално възстановени като отец и майка на Терок, бяха публикували това възвание.

Сред изпепелените горски площи ЗВС откриха отломките на няколко разрушени бойни кълба на хидрогите и по-малки сфери, свалени при неочакваната атака на фероуите. Може би тяхното изучаване щеше да позволи на учените на Ханзата да конструират ефективни оръжия срещу непобедимия досега противник.

Естара изстрадваше мъките, които бе понесла родната й планета, и искаше да посети останките на световната гора. Питър можеше да уреди двамата да заминат, но не искаше да напуска Земята — опасяваше се от това, което би могъл да направи Базил Венцеслас по време на отсъствието му.

Сарейн се бе опитала да посредничи като помирител, за да намали напрежението между председателя и Питър. Но кралят вече не бе склонен да сваля гарда, след като Базил се бе опитал да извърши покушение срещу него — както и срещу невинната Естара. Ханзата изобщо не криеше, че принц Даниъл в момента се обучава някъде из лабиринтите на Двореца на шепота, за да се подготви за негов заместник.

Сега за Питър и Естара всеки ден бе въпрос на оцеляване.

— Има една надежда — каза Питър. — Възможностите за нови колонии през кликиските транспортали силно въодушевяват всички. Не можем да се оплачем от липса на доброволци.

Естара се облегна на него.

— Да, всички искат да се измъкнат оттук.

Позовавайки се на вдъхновения апел на крал Питър — макар изобщо да не си бе направил труда да го предупреди, — Базил Венцеслас издаде указ за ново колонизиране и експанзия чрез използването на древната извънземна транспортационна система и отправи призив за набиране на дръзки първооткриватели, които да проправят пътя за масивна колонизаторска вълна през най-близко стоящите транспортали.

Като следваха указанията и откритията на Дейвлин Лотце, изследователите вече бяха проникнали на няколко изоставени кликиски планети и бяха открили само развалини. С известни усилия и първоначален разход на екти тези места можеха да се превърнат в удобни поселища за хора. Инженери и строителни предприемачи щяха да изградят инфраструктура и да подготвят масовото пристигане на първата вълна заселници. Зелените жреци нямаха търпение да отнесат със себе си възможно по-голямо количество фиданки и да ги разпространят успоредно с новата колонизаторска вълна.

До този момент транспорталите се бяха оказали съвършено средство с неизчерпаеми възможности — пространствени проходи, които изискваха умерени количества енергия. Изследователите на Ханзата все още проучваха технологията, но председателят Венцеслас не искаше да изчаква. Още докато инженерите се опитваха да разчетат устройствата на транспорталите, първата вълна колонисти без съмнение можеше да се възползва от тях. Тъкмо от това се нуждаеха хората, за да се измъкнат от военната заплаха и произтичащите от дефицита на екти ограничения.