Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

— Адмирал Стромо беше тук само преди месец, но сега тя е неколкократно по-бледа от последните известни отчитания.

— Увеличете изображението, младши лейтенант.

— Слушам, капитане.

Малката звезда Ансиър приличаше на тлеещ въглен и излъчваше оранжева, вместо ослепителната жълто-бяла светлина. Беше осеяна със ситни петна, сякаш от неудържимо привлечени от яркото сияние пърхащи нощни пеперуди.

Тасия се обърна към навигационния офицер:

— Повишено внимание, лейтенант Рамирес. Приближаваме се кротко — никакви съобщения засега.

Стомахът й се сви. Това бе очаквала най-малко.

Росия потрепна, щом забеляза странните проблясъци около рязко охлаждащата се сътворена от човешка ръка звезда. Мантата намали скоростта.

Скоро се приближиха достатъчно, за да установят, че проблясващите огнени пеперуди са рояци бойни съдове — огнените кълба на фероуите и диамантените сфери на хидрогите. Дрогите обстрелваха фероуите с непонятно оръжие и нанасяха дълбоки рани върху самата плазмена обвивка на звездата. Ансиър, изглежда, издъхваше и знойната му енергия изтичаше в студеното пространство.

— Също като при битката на Терок — обади се Росия. — Фероуите и хидрогите са смъртни врагове. Засега.

— Шиз, това тук е много по-лошо, отколкото на Терок — отвърна Тасия. — Този път дрогите са се захванали с цяла звезда! Ако питате мен, тези диамантени копелета си позволяват твърде много.

Членовете на екипажа замърмориха притеснено.

— Изпрати съобщение, Росия. Хората из Спиралния ръкав очакват да чуят какво става тук.

— Но аз всъщност не знам какво става.

Все пак зеленият жрец докосна фиданката си и предаде новината по телевръзката.

Тасия наблюдаваше пърхането на ярките точки. Всяка от тях беше или огнено кълбо, или бойна сфера — достатъчно огромна, за да погълне десет манти.

— Колко фероуи и колко хидроги има там? — попита тя.

Младши лейтенант. Терен Мае направи бърз преглед с компютъра.

— Показанията сочат по повече от хиляда от едните и от другите. И това е само, което виждаме от тази страна на звездата.

Бойните сфери и огнените кълба се биеха като оси. Няколко хидроги се гмурнаха към повърхността на изкуственото слънце. Върху Ансиър се появиха по-тъмни петна, което бе знак, че плазмата се е охладила под температурното ниво на останалите газове. Очевидно Ансиър се свиваше, блещукайки като въглен, който изхвърля последните си искрици. Фероуите търпяха поражение.

— Ако ще се съюзяваме с тези огнени кълба, капитан Тамблин, не е ли редно да им се притечем някак на помощ? — попита Мае.

Таисия си даде сметка, че младши лейтенантът не е виждала сражение. Бе участвала само в учения на марсианската база на ЗВС.

— Имаме само една манта. — Тасия махна с ръка към екраните и агонизиращата звезда. — Какво бихме могли да направим? Отлично знаем, че дрогите могат да взривяват луни, а сега са на път да угасят и цяла звезда. Съмнявам се, че ще се уплашат, ако нищожният ни крайцер ги връхлети като грахово зърно.

— Съжалявам, капитане — отвърна смутено младши лейтенант Мае.

Зад демонстративното си хладнокръвие обаче Тасия бе разтърсена до дън душа. Как биха могли Земните въоръжени сили да спечелят една война, в която залозите бяха цели планети и звезди?

Преди няколко седмици, когато най-близката група на ЗВС се бе втурнала към Терок, пристигнаха половин ден след поражението на хидрогите, а фероуите се бяха оттеглили тихомълком след тях. За късмет екипажите успяха да помогнат на обезумелите терокци, като потушиха яростните пожари, погълнали почти две-трети от световната гора.

Но макар че фероуите бяха успели да се наложат в онази схватка с хидрогите, тук на Ансиър май щяха да се окажат надиграни… и победени.

За щастие титаничните воюващи сили не обръщаха никакво внимание на самотната манта. Битката се вихреше вече часове в непосредствена близост до помръкващата звезда-джудже и бройката на фероуите се топеше като светлинките на въгленчета под пороен дъжд…

Тасия не помръдваше в командния си стол и наблюдаваше битката със страхопочитание и ужас.

— Хората непрекъснато си мислят, че са център на вселената, и ги занимават единствено собствените им интереси, но имам усещането, че тази война няма нищо общо с нас. Нашето участие е без никакво значение — ние сме само наблюдатели, които не влизат в сметката. — Тя поклати глава. — Също като полски мишки върху огромно полесражение.

По-малко от ден след пристигането на крайцера в системата новороденото слънце Ансиър мигна за последен път и угасна.