Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

— Господин председателю, току-що пристигнаха двама души от земния космодрум. Твърдят, че с готовност ще ги приемете.

— Не им липсва смелост, щом смеят да заобикалят предписаните канали. — Базил се навъси. „Особено днес“.

— Те наистина имат вашите пълномощия, сър — добави Пелидор. — Жената е търговката Рлинда Кет, а мъжът — някой си Дейвлин Лотце. Отказват да ми съобщят какво…

Базил тресна чашата си върху прожекционния плот на бюрото.

— Прати ги при мен. Може би носят добри новини. Може би ще настъпят по-добри времена.

Той включи поляризационния слой на прозорците и скри гледката на Двореца на шепота. Точно сега не му се занимаваше с Питър. Самодоволният млад крал бе направил цяло представление, за да го покани на церемониалната яхта, като знаеше, че Базил е сигурен в бомбата. Да, знаеше за бомбата! И председателят се бе хванал на уловката. Наистина беше унизително.

Все пак добрата новина бе, че Питър отлично разбра, че Ханзата иска да се отърве от него. Предупрежденията на Базил не бяха вече празни заплахи. Може би това най-после щеше да го направи послушен и мирен… или пък това бе сложило началото на подмолна студена война? Във всички случаи бе сигурен, че Питър и Естара не разполагат с достатъчно власт и връзки, за да тръгнат срещу него.

Чу приближаващи се стъпки. Едрата тъмнокожа Рлинда Кет стигна до вратата първа. Усмихваше се широко. Зад нея бе високият екзосоциолог Дейвлин Лотце. Търговката и шпионинът носеха обикновени удобни дрехи. Нищо чудно. Нито един от двамата не се опитваше да го впечатли. Добре.

Базил не бе виждал Лотце, откакто го бе изпратил на изоставения илдирийски свят Крена. Шпионинът изглеждаше отслабнал и добре отпочинал. Лицето и очите му излъчваха ентусиазъм.

— И какво научихте? — попита Базил. — Забавихте се доста по-дълго, отколкото очаквах.

— Почакайте, докато разберете какво открихме! — обади се Рлинда. — И очаквам в отговор да ме възнаградите дяволски добре. Надявам се да имате подръка чисто бельо. Сигурна съм, че щом разберете за какво става дума, направо ще се надрискате от кеф.

Базил изгледа с недоверие Дейвлин Лотце.

Шпионинът кимна.

— Тя не преувеличава, господин председателю. Това откритие ще промени напълно Ханзейския съюз.

Базил повдигна вежди. Лотце никога не бе проявявал склонност към хиперболи.

— Разбрахте ли какво се е случило с Маргарет и Луис Коликос?

Лотце докладва с потиснат тон:

— Установихме, че Луис Коликос и зеленият жрец Аркас са убити. Не открихме никакви следи от трите кликиски робота, компито на екипа и самата Маргарет Коликос. Все пак допускаме, че тя е избягала в неизвестна посока.

— Избягала? А къде е отишла? Оставила ли е някакви записки? — попита Базил.

— Председателю Венцеслас, защо не го оставите просто да разкаже всичко? — изсумтя Рлинда. — Изчезването на някаква жена съвсем не е най-същественото в момента!

Дейвлин Лотце я изгледа продължително и каза:

— Всъщност тъкмо изчезването на Маргарет Коликос ми помогна да разкрия транспорталната система.

Базил скръсти ръце пред гърдите си от нетърпение.

— Каква транспортална система?

Лотце даде пояснения за извънземната транспортационна мрежа, която свързваше кликиските светове и изоставените градове на напълно обитаеми планети.

— Това е система от моментално прехвърлящи входове, които свързват десетки, а може би и стотици потенциални колониални светове. Всички до един празни, всички до един очакващи. А от онова, което успях да видя, повечето са съвсем лесно приспособими за човешко заселване. Колонизирали сме много по-лоши.

Рлинда Кет се наведе изчакващо напред, но не видя реакцията, на която се надяваше.

— Не схващате ли, господин председателю? Доберете ли се веднъж до транспортал, може да се прехвърляте от планета на планета за миг — без екти!

Базил внезапно обхвана мащаба на откритието. Стотици недокоснати светове, вече отчасти опитомени от древна и отдавна изчезнала цивилизация.

— Това отново ще направи възможно пътуването между планетите! Местоназначенията ще бъдат различни от предишните, но разширяването на Ханзата може да стане толкова светкавично, колкото самите ние успеем да го осъществим.

— А щом анализираме технологията, ще разполагаме с възможността да програмираме тези входове така, че да ни пренасят на собствените ни колониални светове и обратно тук на Земята — добави Лотце. — След една първоначална експедиция за изграждане на система и включване на нов транспортал в мрежата, вече няма да се нуждаем от екти, за да пътуваме.