Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Един навигационен офицер се обади по интеркома на „Юпитер“ и прекъсна холозаседанието.

— Навлизаме в системата Ирека, адмирале. Всички бойни кораби заемат позиции според уточнения план.

— Значи така, приятели — каза адмиралът. — Ще се свържем пак, след като чуем отговора на великата губернаторка. Това упражнение може да приключи след час… или ще поостанем за известно време.

Тасия напусна залата и забърза към командния мостик. Надяваше се, че ще успее да повлияе на ЗВС да не съсипят нещастните колонисти. За съжаление, независимо от многото й отлични качества, деликатността и дипломатичността не бяха сред силните й страни.

Ирека бе незабележима колония, разположена в покрайнините на ханзейската територия в близост до илдирийската империя. Планетната система нямаше особено стратегическо значение и бе родина на шепа дръзки заселници. За много свои потребности иреканците бяха зависими от външна подкрепа.

Тасия зае мястото си на мостика и накара командния си състав да провери системите. След което изпрати съобщение на „Юпитер“:

— Буреносна платформа 7–5 готова за включване, адмирале.

Уилис обявяваше изстрелите… а Тасия се надяваше, че „изстрели“ е само условен термин за операцията. Иреканските колонисти не биха издържали на огневата мощ на ЗВС и един час.

Подполковник Роб Бриндъл, неин приятел и любовник, се обади от площадката за излитане с изкуствено служебен тон.

— Елитните ескадри ремори са готови за излитане, платком. Да ги разгърна ли, или да изчакам размърдване на иреканците?

— Отвори си нова туба кафе, докато чакаш в каютата си, подполковник — отвърна Тасия. — Щом видят с какво разполагаме, иреканците би трябвало да разкрият картите си.

— Платком, забелязвам значително раздвижване на космическия аеродрум под нас — докладва наблюдаващият младши лейтенант — млада жена с огромни очи. — Колонистите придвижват кораби… голям брой. — Тя нагласи мембраната в ухото си. — Великата губернаторка обявява защитна тревога и призовава цивилното население да се евакуира и да се насочи към скривалищата. Смятат, че ще ги нападнем.

— Шиз, нормално е да го допускат — отвърна Тасия. — Ирека е ханзейска колония, а ние сме ЗВС.

Но дълбоко в сърцето си се питаше колко далеч ще стигне адмирал Уилис.

Адмиралът изпрати поздрав до великата губернаторка, но предразполагащият й глас прозвуча заплашително.

— Госпожо, говори адмирал Шейла Уилис, командващ земните въоръжени сили в квадрант седем. Възложено ми е да защитавам този космически сектор, но вие, изглежда, сте забравили кой маже хляба ви с масло. Чувате ли ме?

И зачака за отговор. Тасия си представи настъпилата паника в административния център на Ирека.

Уилис продължи:

— Сега водя няколко кораба, за да ви напомня, че вашата планета е подписала Ханзейската харта. Погледнете я и ще намерите всичко записано над пунктираната линия. Положили сте клетва за вярност към краля. — Гласът й звучеше като на разочарована баба. — Изглежда, трупате запаси от екти, доставени чрез черна борса. Би трябвало да се засрамите. Ханзата е изправена пред изключителна криза, а крал Питър отправи апел за сътрудничество към всички свои поданици за централизиране на ресурсите. По какви причини предпочитате да го отхвърлите? Следва да предадете космическото гориво на ЗВС, за да можем да го разпределим за обща полза и да го употребим за защитата на човечеството. — Макар думите й да изглеждаха кротки, тонът й беше заповеден. — Ние не желаем да прилагаме твърди мерки, но законът си е закон. Кралят би желал да ви прости, ако незабавно се подчините. Нека не усложняваме нещата.

След като обръщението й приключи, се появи неясно холографско изображение, чието слабо качество беше доказателство за остарялата иреканска комуникационна система. Великата губернаторка беше висока слаба жена от очевидно индийски произход. Имаше мургава кожа, почти черни очи и гъста синкавочерна коса, която се спускаше в дълги плитки до кръста й. Носът й бе изгърбен, а плътните устни подчертаваха навъсения й израз.

— Адмирал Уилис, боя се, че не можем да се подчиним. Единствено нашето оцеляване диктува решението ми. Ужасена съм, че ЗВС си позволяват да заплашват лоялна ханзейска колония. Ирека вече пожертва твърде много в тази война. Дадохме всичко, което можехме, и се нуждаем от екти доставки за оцеляването си.

Великата губернаторка махна с ръка и изображението се изпълни със сърцераздирателни картини на изпити като скелети деца, клюмнали поради липса на торове и залинели от болести ниви.