Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Офицерите и сътрудниците по тактика имаха редовни заседания за анализ на ханзейските колонии, разположението на илдирийските кораби и флота на ЗВС из десетте пространствени квадранта. Макар официално да не го канеха на тези заседания, Питър смяташе за важно да ги посещава всяка седмица. Никой от специалистите не би го отпъдил, ако не наредеше председателят. Но Базил не би направил сцена. Щом кралят и ОХ влязоха, той само леко кимна в знак на съгласие от тапицираното си кожено кресло.

Придворният зелен жрец Натон седеше съсредоточен до една източена фиданка с позлатено стъбло и очакваше да получи докладите по телевръзка. Новини пристигаха и чрез малките куриерски кораби без екипаж, които можеха да пътуват надалеч с минимален разход на екти. Освен че разнасяха съобщения и информационни данни между ханзейските светове, те често пренасяха изследователски изображения, документиращи градове и населения за осъвременяване на колониалните база данни.

— Все още не сме получили нищо от разузнавателния флот на Дарса, господин председателю — каза адмирал Стромо. — Закъсняват вече цяла седмица.

Ескадра от кораби на ЗВС бе отпътувала за един от газовите гиганти за пореден опит да установи връзка с хидрогите. Това беше само официален жест, от който не се очакваха особено осезаеми резултати. До този момент извънземните неприятели пренебрегваха всякакви мирни сондажи.

— Знаех си, че трябва да изпратим зелен жрец за мигновена връзка, но не разполагахме със свободен — изсумтя Базил.

Натон остана невъзмутим, без да обърне внимание на критичното подмятане.

Военните съветници и колониалните специалисти се заеха да прегледат последните данни, като проектираха сложна мозайка на цивилизация. До момента подписалите Ханзейската харта страни бяха шейсет и девет, а така също шепа сателитни колонии и некаталогизирани лагери. След като стратезите обсъдиха известни промени относно разгръщането на корабите, техниците модифицираха изображенията, за да отразят най-вероятната ситуация в Спиралния ръкав.

Питър огледа подробностите, за да направи собствените си заключения.

Натон обгърна с пръсти тънкия ствол на фиданката и установи връзка между съзнанието си и световната гора. Разпръснатите навсякъде из Спиралния ръкав зелени жреци разпространяваха докладите си и той получи достъп до тях. Челото му се набръчка и татуираните върху лицето му линии се сгъстиха. Когато приключи, изглеждаше и оживен и угрижен.

— Получих докладите на шестима зелени жреци, четирима от колониални светове и двама на борда на дипломатически кораби.

Базил се понадигна, забелязал угрижения израз на жреца.

— Какво има?

— Няколко бойни кълба на хидрогите са били забелязани да прекосяват обитавани системи. Не са установили контакт, но са се доближили до различни планети и явно ги наблюдават.

Питър посочи звездната карта.

— Посочи местата, където са забелязани бойните кълба. Може да установим някакъв модел.

— Само шестима от двойниците ми са забелязали хидрогите. — Зеленият жрец изреди имена на неизвестни системи и върху мозайката се появиха блещукащи червени точици. — Уск. Котопакси. Буунов брод. Хиджонда. Париж Три.

ОХ пристъпи крачка напред, макар оптическите му сензори да имаха достатъчно висока разделителна способност, за да забелязва подробностите от разстояние.

— Това не прилича на обикновена защитна позиция. Като имаме предвид разпръснатостта на зелените жреци из колониалните светове, вероятно много други хидроги не са били забелязани.

Базил се навъси.

— Проверете всички куриерски файлове и вижте дали няма други изображения на хидроги.

— Според моите доклади — обади се Натон — бойните кълба не са предприели нито една открито нападателна маневра.

Крал Питър не откъсваше поглед от мозайката. Оглеждаше разпръснатите червени точици, където бяха забелязани бойни кълба. После каза:

— Засега.

Ако беше друг човек, Рлинда Кет може би щеше да се оплаче, че късметът й е изневерил. Но не бе жена, която подобни глупости биха могли да притеснят. Вместо това скръсти месестите си ръце над едрите си гърди и отново се замисли как да постъпи. Прекаленият оптимизъм дразнеше реалистите, но според нея и често помагаше.

Тя взе инвентарния опис. Все пак положението не бе чак толкова зле. Поне „Ненаситно любопитство“ все още бе неин — макар че преди пет години крал Фредерик я бе принудил да „дари“ останалите си четири търговски кораба на ЗВС за военни нужди.