Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Стига с тази гадост! Реших да си спася кожата и — по-важно — да спася «Сляпа вяра». Взех доброволно неофициално разрешение за отсъствие. Надявам се ЗВС да не се сетят или да нямат възможност да ме потърсят.

Ако някога се сдобиеш с пълен резервоар гориво и искаш да ме посетиш, ела на Крена. Странична колония, където мога да се спотайвам и да въртя черна борса за туземците. Липсваш ми. БиБоб.“

Рлинда се облегна в капитанското кресло. Лицето й бе пламнало, в очите й блестяха сълзи. БиБоб винаги беше настойчив и импулсивен, невъзможен за съвместен живот… и дяволски добър мъжага. Не бе създаден за военна служба — Рлинда можеше да го обясни на Ланиан — и бе истинско престъпление да се злоупотребява с изключителните му умения.

О, тя наистина го беше обичала… В противен случай защо щеше да се разстройва така, когато бракът им след пет години рухна? Но двамата с него бяха запазили взаимно уважение — и несъмнено мъничко страст, — щом като бяха останали делови партньори. Само да беше предположила какви трудности ще й се струпат, може би щеше да е малко по-толерантна към съпружеските качества на този мъж. Животът бе прекалено кратък и прекалено тежък, за да обърнеш гръб на добрите времена.

Смачка неразшифрованото съобщение, върна се в склада и погледна с други очи на припасите си. Измъкна бутилка порто от Нова Португалия и една тенекия езерен хайвер. Напоследък продажбите й се бяха закучили, но поне можеше да си похапва самата тя. Пък и надали би могла да мечтае за по-добър клиент от себе си.

Нямаше никакво намерение да пропилее последните си капки екти, за да го види, но един ден може да има късмет. Беше достатъчно да знае, че е жив и в безопасност. Измъкна тапата с пукот. Днес имаше настроение да празнува, особено след добрата новина.

Наля си малък тост — за начало — и вдигна чашата.

— За теб, БиБоб. Пази се, докато се видим пак.

Искрата избухна в пламък и се развихри в огромен пожар, който погълна цяла планета. Беше само научен експеримент на преоткрита извънземна технология.

„По дяволите, никога не сме имали намерение да започваме война!“

В служебния си апартамент на върха на държавната сграда на Ханзата Базил Венцеслас преглеждаше изображения от първия опит с кликиския факел. Не откъсваше поглед от архивните кадри, в които спираловидните облаци на Ансиър просветнаха, заискриха и пламнаха. Кой би могъл да знае, че дълбоко в ядрото се спотайва извънземна цивилизация?

Като ответна мярка извънземните разрушиха една научна наблюдателна станция, изпариха четирите луни на Ансиър, съсипаха безброй скитнически небесни мини, унищожиха част от Илдрийския слънчев флот и убиха стария крал Фредерик. Дали беше достатъчно?

През изминалите почти шест години екипи експерти бяха анализирали записа от Ансиър секунда по секунда. Базил не очакваше да види нещо ново, но продължаваше да го впечатлява гледката на тотално разрушаване на планетата на хидрогите. Не изпитваше нито угризения на съвестта, нито състрадание.

Извънземните не желаеха да приемат никакви извинения, нито дори да контактуват. И в момента Базил не очакваше нищо от последната помирителна експедиция до Дасра — корабите много закъсняваха и имаше опасност да са се загубили, — но поне бе опитал. Нищо друго не можеше да измисли, никакви магически решения. Само да…

Кликиският факел бе изглеждал като истинска благодат, с която да открият необитаеми дотогава луни за колонизация. Извънземната технология бе открита от двама ксеноархеолози, които ровичкаха из античните руини на Кликис. Тази насекомоподобна цивилизация навремето била огромна между планетна империя, но преди десет хиляди години бяха оставили празни градове като боклукчийски купчини из слънчевите системи.

Базил се усмихна замислено. Може би Маргарет и Луис Коликос можеха да открият и друго чудо, някакво изумително изгубено кликиско приспособление, което Ханзата да използва като средство да принуди хидрогите да се молят за мир…

Но от години не се беше чувал с археолозите. Последното, което си спомняше, бе, че са на Рейндик Ко с малък екип, включващ и един зелен жрец. Коликос не бяха прахосници и председателят беше разпоредил да не се предприема никакво издирване. Не се налагаше да ги следи.

Отново потекоха кадрите на взривяващия се Ансиър, този път по-бързо, и красивата планета избухна в звезден пожар.

Усетил любопитство, Базил отпрати запитване по служебния терминал за последните съобщения относно дейността на Маргарет и Луис Коликос. Наскоро бе получил писмо без адрес от сина им Антон със запитване за местонахождението им. Бе се забавило по бюрократичните канали. Антон Коликос беше някакво университетско доцентче и очевидно не отправяше запитване за първи път…