Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Базил не обичаше да оставя работите несвършени. Щеше да плати необходимото гориво и да намери някой малък кораб, който не се използваше за важни задачи.

Прокара замислено пръст по брадичката си. И си спомни за своя извънземен социолог и агент Дейвлин Лотце, изпратен на изоставената илдирийска колония Крена. Преструвайки се на обикновен колонист, Лотце подмолно проучваше всяко кътче и събираше незабележими сведения за илдирийската цивилизация. Бе разполагал с достатъчно време, за да приключи със задълженията си там.

Да, Лотце би свършил чудесна работа. Базил реши да го изпрати на Рейндик Ко, за да разбере какво се е случило с археолозите.

Дейвлин Лотце изслушваше безмълвно колонистите, които искаха да напуснат Крена, на спешното градско заседание.

— Трябва всички да се измъкнем оттук, преди да измрем от епидемията! Това пак е илдирийската чума!

Дейвлин знаеше, че е невъзможно тази биологическа зараза да е съвместима с човешката ДНК, но не можеше да издаде познанията си по генетика. В края на краищата той беше най-обикновен фермер и инженер.

Беше се настанил в изоставена илдирийска къща. Беше висок, тъмнокож, с мускулесто тяло и мек глас. Имаше белег на лявата буза от счупена бутилка, по-забележим, отколкото му се искаше, но се бе научил да не привлича вниманието на околните. Един агент трябва да умее да остава незабележим.

Бе помогнал на тукашните жители да изградят водопроводна инсталация, канализация, метеорологични станции и електрическа мрежа при възстановяването на унищожената инфраструктура на колонията. По време на епидемията, която бе прогонила илдирийците от Крена, извънземните колонисти бяха изгорили сградите и бяха срутили генераторите и подстанциите. И бяха напуснали панически този свят.

И сега, пет години по-късно, нова мистериозна болест косеше човешките колонисти на Крена с обезпокоителна скорост. Болните страдаха от изтощително дихателно възпаление и овални оранжеви обриви по краката и раменете. Когато един възрастен мъж почина от „оранжево петно“, тревогата достигна кулминацията си.

Една лекарка се надигна. Беше ниска и с големи очи като на бухал. Лицето й бе сивкаво от изтощение, но върху него се четеше съвсем неуместна усмивчица и уморено облекчение.

— Мисля, че имам добра новина. — Не забеляза, че всички затаиха дъх в очакване. — След като изследвахме пробите от петнайсет починали от оранжево петно, изолирахме заразния организъм. Щастлива съм да ви съобщя, че той няма нищо общо с вируса, който причинява илдирийската ослепяваща треска.

На един портативен екран тя показа няколко електронни микроснимки, на които се виждаха точици и странни форми. Дейвлин разпозна до червените кръвни клетки непознати едри тела.

— Оранжево петно е просто амебоидно едноклетъчно, не толкова издръжливо, колкото вирус или дори колкото бактерия. При хората засяга най-вече кожата и дробовете. Вероятно се развива във водата или в нещо, което отглеждаме като съставна част на екосистемата на Крена.

— И всички ни ли ще убие? — запита някой.

— Не, но може би трябва да свикнете с оранжевите петна. — Лекарката се усмихна малко по-широко. — Симптомите са възпаление на кожата и потъмняване на пигмента. Вероятно завинаги, но не е особено опасно.

— Но моят Аркадий е мъртъв! — възкликна една възрастна жена.

— Аркадий е имал болни дробове и е бил изключително уязвим. Оранжево петно е опасна колкото пневмонията, да кажем. Но също е лечима. Нуждаем се единствено от широкоспектърен антиамебик. Имам няколко мостри, но не са достатъчно, за да излекувам цялото население.

— Не можем да изтичаме до дрогерията и да си вземем рецептата значи — измърмори един колонист.

Брансън Робъртс, един от най-новите членове на колонията, стана и заяви:

— Аз мога.

Беше слаб и дълъг като върлина, с големи загрубели ръце и пухкава като цвят на глухарче сиво-бяла коса. Беше долетял с малък търговски кораб, чиято нова галванизация подсказваше, че името и серийният номер са сменени. Или го бе откраднал, или се криеше поради някакви причини. Но колонистите на Крена посрещаха благосклонно всеки, който имаше частен кораб, с който да прави незаконни полети и да ги снабдява с черноборсаджийски стоки.

— Корабът ми има достатъчно гориво за още няколко полета, стига да не са много дълги. — Той пъхна ръце в джобовете си. Усмивката му беше заразителна. — Имам известни връзки с Ханзата.