Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Стрелна се през ледения потон, нетърпелив да остане сам в танкера, докато пътува, през което време щеше да разполага с няколко дни да си мечтае за Ческа на спокойствие…

Скрити под пръстена от отломъци, който опасваше екватора на газовия гигант, тайните корабостроителници на скитниците оставаха незабелязани и от хидрогите, и от шпионите на Ханзата.

Джес Тамблин кацна на Оскивъл заедно с товара вода. Кръжащите около планетата многослоести пръстени представляваха бъркотия от товарни кранове, автоматизирани станции и всевъзможни модули. Работните екипи се трудеха като усърдни мравки, разнасяйки компоненти и суровини до строителните космически площадки. Тъй като инспектиращите кораби на Голямата гъска не се забелязваха наблизо, рентабилният комплекс на клана Келъм продължаваше да произвежда и изпраща кораб след кораб…

След като приземи кораба и освободи цистерните, Дел Келъм лично се срещна с него. Имаше гърди като буре, прошарена коса и акуратно подстригана козя брадичка.

— Не съм те виждал от нападението на Велир! Какво ни носиш този път?

Джес посочи площадката за кацане.

— Само посоченото в митническата декларация, Дел. Да не би да очакваш нещо по-твърдо от вода?

— Охо! Аз ще се заема с формалностите по приемането — обади се млад женски глас по интеркома. — Здрасти, Джес! Ще се видим ли, преди да тръгнеш?

Той позна гласа на чернокосата дъщеря на Келъм, която беше само на осемнайсет, но вече се справяше с работата в корабостроителницата.

— Програмата ми е много претоварена, Зет. Не знам дали ще ми остане време.

— Ще намери време, сладурано — каза Келъм.

С един малък кран — управляваше го, сякаш е продължение на ръцете й — Зет закачи водните цистерни от Плумас и се плъзна да ги разпределя по монтажните конвейери и ресурсните площадки.

Насълзен от бащинска гордост, Келъм проследи с поглед дъщеря си, докато тя се отдалечаваше, повдигнал рунтави вежди.

— Хвърлила ти е око, Джес, а е и добра партия, по дяволите. Ти си на трийсет и една и не си женен — твоят клан не се ли притеснява?

Зет беше от първия брак на Келъм и му бе останала само тя, след като съпругата и малкият му син загинаха при катастрофа. Макар Келъм да се отнасяше с нея като с принцеса, тя беше станала самостоятелна и волева млада жена и никак не беше разглезена. Джес я познаваше още от момиченце.

Той погледна застаряващия мъж и се усмихна принудено.

— Сам ще направя избора си, когато Пътеводната звезда ми посочи пътя.

Келъм го тупна по рамото, заведе го през един въздушен шлюз до бавно въртящ се жилищен модул и му подаде колба, пълна със силен портокалов ликьор, който дестилираше сам.

През амбразурите върху едната стена се виждаше постоянно променящата се гледка на скалната буря.

— Да живееш тук е все едно да плуваш сред ято гладни риби — каза Келъм. — Наблюдаваш всичко, което мърда, и си готов всеки момент да се дръпнеш от пътя му.

Посочи с гордост поставения до стената аквариум и Джес погледна украсената като зебра акулка, тройфена ценност на Келъм. Вождът на клана бе внесъл грациозните тропически риби срещу много висока цена от Земята, хранеше ги редовно и изучаваше издължените им силуети, защото му напомняха конструкцията на космически кораб.

Сега изръмжа съзаклятнически:

— Когато решиш да събереш ударната блицескадрила, Джес, моята корабостроителница може да изработи десетина скоростни загребващи кораби. Производствените линии вече работят на пълна мощност.

Джес не разбра дали го казва с надежда, или с тревога.

— Точно сега не съм готов да губя още хора и оборудване, Дел, само за да продадем още няколко цистерни екти на Голямата гъска. Вместо това можем да помислим за други начини.

Келъм тропна с юмрук по металния плот на масата.

— Трябва да докажем на хидрогите, че сме силни, по дяволите! Това не е просто някаква приходно-разходна сметка.

От въртящия се жилищен модул се разкри панорама към богатия на водород, но сега забранен газов гигант на фона на огромната, осеяна със звезди черна пустош. Джес въздъхна.

— Продължаваме да модифицираме и усъвършенстваме други добивни технологии. Трябва да има и по-безопасен начин.

— По-безопасен със сигурност, но не и една десета толкова ефикасен.

Гигантските топилни и плуващите космически докове в корабостроителниците на Оскивъл изтегляха тънки яки листове от метални полимери. Макар и с дебелина само няколко молекули, всеки от тези воали беше с размер, достатъчен да покрие повърхността на малка луна. Навитите тънки като паяжини листове се товареха в транспортьори и ги изстрелваха далеч сред космическия океан от междузвезден газ, където те се разгъваха и обираха каймака на мъглявината. Други съоръжения високо над Оскивъл дестилираха водорода от кометния лед.