Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Транспортното оръдие изстрелваше матовосребристи цилиндри с еднакъв размер, форма и обем на всеки две секунди. Те отлитаха като снаряди. Всеки месец преместваха оръдието, за да е винаги в пълзящата сенчеста зона. Загубваха се по няколко заблудени кюлчета, чиито траектории се изкривяваха поради привличането на астероидите или грешки в изчисленията, но товарните мрежи прихващаха повечето метални цилиндри.

Като гледаше какво е успял да направи Кото на Исперос, Ческа се почувства истински горда. Това й вдъхна необходимата увереност, че скитниците ще надживеят войната с хидрогите. Някак си. Както и те двамата с Джес.

Небесата на Плумас бяха сковани от студ. Закрепените в ледените потони изкуствени слънца се отразяваха в подземното море.

Транспортни шахти прорязваха ледената плоча, осигурявайки достъп за посетители и оборудване. Хидростатичното налягане изтласкваше бълбукащите водни струи през цепнатините върху вкочанената лунна повърхност. Там корабите на скитниците се прикрепваха към водните шахти и зареждаха резервоарите си.

Кланът Тамблин разработваше водните мини на Плумас от поколения, но Джес нямаше особени умения в този бизнес. Беше скитник по душа и предпочиташе пътешествията надалеч от дома. За негов късмет след кончината на баща му Брам четиримата братя на стареца поеха бизнеса с ентусиазъм.

Когато чичо му Кейлъб го запита с дрезгавия си глас дали има желание да притежава дял при вземане на решенията, Джес само се усмихна.

— Родът ни е преживял достатъчно крамоли и спорове. Не искам да слагам началото на нови, а и вие се справяте отлично. Баща ми твърдеше, че кръвта на един Тамблин сигурно е направена от ледена вода. И смяташе, че така е добре.

Сега Джес бе застанал до подемните тръби и нагласяваше ръкавиците си. Хапещият въздух беше освежаващ и резлив. Когато издишваше, от устата му извираха бели облаци пара. Бе израсъл на Плумас в игри с Рос и грижи за сестричката им Тасия… Но сега твърде много неща се бяха променили. Това място вече нямаше нищо със спомените от детството.

Майка му беше загинала преди много време, когато той бе само на четиринадесет. Беше излязла на повърхността с един роувър да провери шахтените отверстия на водните гейзери и помпените станции и ледената кора се бе пропукала. Бликналата вода и ледените късове бяха завлекли роувъра на Карла Тамблин в една зейнала пукнатина. Цели четири часа получаваха слаби сигнали от портативното й радио, но нямаше никаква възможност да я спасят. Брам полудя от скръб, докато съпругата му бавно замръзваше като вкаменелост в леда.

Сега бащата и братята на Джес също бяха починали, а сестра му бе постъпила в ЗВС. И макар чичовците и братовчедите му да бяха тук, Джес се чувстваше самотен.

Двама от чичовците му излязоха от административните бараки. Трети се появи иззад хангара — натъпкваше омазнените си ръкавици в изолационните джобове. Чичо му Кейлъб непрекъснато бърникаше из машините, за да ги усъвършенства и контролира. Джес си мислеше, че Кейлъб просто обича вибриращото ръмжене на двигателите и „чистата мръсотия“ под ноктите си.

Другите двама така се бяха навлекли срещу студа, че бяха неузнаваеми, но Джес разпозна двамата близнака Уин и Торин, по-малките братя на баща му. Най-малкият, чичо Ендрю, бе останал вътре — той завеждаше счетоводството.

— Корабът е готов за изстрелване до Оскивъл — каза единият от закачулените чичовци.

По гласа Джес позна, че е Торин. Бузите му бяха пламнали от студа.

— Изпълнихме поръчката на Дел Келъм — каза Уин, без да сваля качулката си. — Недей да спориш, ако настоява да плати повече.

Кейлъб се приближи. Усмихваше се.

— Ако си хитро момче, Джес, ще занесеш подарък на младата палавница на Келъм. Тя заслужава.

— Наистина е голяма палавница — добави Торин. — Но няма да сбъркаш.

Джес се разсмя.

— Благодаря, но… не.

Всичко казано от тях само му напомни колко много му липсва Ческа и той се усмихна. „Още шест месеца.“

— Който много подбира, остава стар ерген — заплаши го Торин.

— Че какво лошо? — сряза го Уин.

Кейлъб и Торин погледнаха неодобрително брат си.

— Не ми казвай, че не съжаляваш.

Уин не се предаваше.

— Когато биологичният ми часовник започне да скърца, ще ти се обадя.

Добре, че вратата на асансьора се отвори и Джес се качи и остави чичовците си с техните задевки с думите:

— Ще ви оставя да решавате проблемите на династията Тамблин в мое отсъствие. Ще доставя пратката с водата.