Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Бе получил заповед в Призматичния палат лично от мага-император Сайрок’х да отиде сам, без да прехвърля задачата на по-низш офицер. Кори’нх се бе намръщил.

— Винаги съм изпитвал безпокойство по отношение на онова, което се върши на Добро, господарю. Не е… уместно да бъде включено в Сага за седемте слънца.

— Дейността ни там никога няма да бъде записана в Сагата, адаре. Но все пак трябва да го направим. — Магът-император се размърда и подобната на пипало плитка потрепна. — Експериментите на Добро са ключът за оцеляването на нашата раса, а дори след полаганите поколения наред усилия все още не сме готови за предизвикателствата, пред които сме изправени. А ето, че хидрогите се завърнаха. Времето не достига.

Кори’нх знаеше, че милион скрити мисли и идеи, съвършено непонятни за него, шават кротко зад спокойното изражение на владетеля. Магът-император бе фокусната точка на целия тизм, средоточието, в което блещукаха всички душевни нишки от по-високо ниво, съставено изцяло от светлина. Той се чувстваше неловко дори при мисълта да постави под въпрос намеренията на владетеля.

И все пак, като командващ Слънчевия флот, адарът бе длъжен да сподели мнението си.

— Действително ли е наложително, господарю? Хидрогите не са създавали проблеми, откакто се оттеглихме от техните газови гиганти.

Магът-император поклати глава.

— Хидрогите няма да се задоволят да останат в своите крепости и скоро ще останат много по-агресивни. Трябва да сме подготвени да направим всичко за оцеляването на нашата раса.

Надлежно повдигнал въпроса, Кори’нх се поклони и прие задачата. А и нямаше никакъв избор.

Сега чакаше във военния лайнер. Една совалка се издигна от Добро със самия губернатор на борда. Вторият син на мага-император искаше да разговаря с него насаме. Кори’нх скоро щеше да научи какъв е проблемът.

Подозирайки, че мисията му ще има неприятни последствия, Кори’нх вече бе изпратил тал Зан’нх с работна задача. Адарът щеше да изцапа ръцете си с тази задача, но не виждаше необходимост да въвлича своя подчинен, сина на престолонаследника…

След като совалката кацна, пилотът излезе объркан. Зад гърба му губернаторът на Добро огледа площадката като хищник. Беше облечен в неугледни работни дрехи без галони, украси и многоцветни самоактивиращи се енергийни нишки. Приличаше на обикновен работник, комуто е възложена тежка задача.

Щом видя очакващия го командващ, губернатор Удру’х изръмжа грубо на пилота на совалката:

— Махай се! Адарът ще ме откара, където му наредя.

Пилотът го погледна неловко, но Кори’нх му кимна в знак на съгласие.

— Очевидно двамата с губернатора имаме нужда от уединение. Няма съмнение, че той има определени разпореждания за мен.

Преди три години го бяха изпратили на Добро със спешната задача да се съвкупи с една от пленените човешки жени, зеленокожа жена от Терок. Кори’нх не можа да разбере защо я държат заедно с потомците на „Бъртън“, но и не му разрешиха да задава въпроси. Връзката не му достави никакво удоволствие. Изглеждаше му… непочтена. Но беше негово задължение, непряка заповед от самия маг-император.

Изпитваше страх от онова, което този път щеше да му нареди губернаторът.

Кори’нх седна зад контролните уреди в пилотската кабина. Не промълви нито дума. Губернаторът Удру’х му съобщи координатите и совалката се отдалечи от орбиталните трасета към покрайнините на системата Добро. Ято замръзнали лунички и астероиди напомняше пометени под изтривалката купчина планетни отломъци — твърде разпръснати за истински астероиден пояс, а всеки поотделно с прекалено миниатюрни размери за планетоид.

— Тук сме го скрили. Чудесно място — каза губернаторът. — Но въпреки това трябва да сме внимателни.

Изпитвайки неловкост от продължаващата мистериозност, Кори’нх се обади:

— Моля да ми обясните, губернаторе. Какво търсим?

— Целта ни е не да търсим, а да скрием и по този начин да запазим секретността.

Кори’нх се замисли над думите му. Совалката се носеше сред скованите в лед скални отломъци. Дребни частици и ситни камъчета обстрелваха със съскане защитните екрани. Скенерите засякоха пред тях тъмен силует, очевидно изкуствена конструкция от неилдирийски произход.

— Както виждаш, адаре, оставили сме твърде много доказателства. Винаги има риск да бъде открит.

Огромен, старинен космически кораб.

Адарът се интересуваше от военната история на Земята и веднага разпозна обемистите квадратни очертания на огромния междузвезден космически съд, по-голям и от пет военни лайнера на Слънчевия флот. Размерите му бяха разточителни — кораб, който разчиташе по-скоро на грубата сила, отколкото на ловкостта. Беше проектиран като висока сграда, а на върха му бяха разположени производствени процесори, колектори и рафинерии. Приличаше на запокитен в пространството камък. Огромният съд тънеше в мрак, очукан от белезите на древни урагани и сражения — някакъв обитаван от духове призрачен кораб, който се носеше из пространството без екипаж.