Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Пастернак отново включи междукорабния комуникационен канал.

— Не задавайте въпроси. Просто продължавайте напред.

— Лично аз нямам намерение да се оплаквам — възкликна някой.

— Двигателите ми се задъхват от свръхтовар — обади се друг капитан. — Какви са тези неща, по дяволите?

Сърцето на Кото блъскаше като пощуряло, а той продължаваше да гледа втренчено. Тези изумителни… съдове? същества? създания?… които обитаваха плазмените дълбини на слънцето, ги спасяваха.

Огнените обекти по някакъв начин бяха разбрали, че слънчевите изригвания ще убият хората. Нажежените елипсоиди продължаваха да блокират яростната слънчева буря към корабната флотилия, докато тя не се отдалечи на безопасно разстояние.

След което своенравните огнени кълба отново запърхаха насам-натам като огнени мухи с размерите на планети. Пикираха през магнитните клупове на слънчевите огнени езици и танцуваха сред коронарните вълни, за да се гмурнат най-накрая като помътнели въглени в самата супергореща звезда.

— Това се казва приятна изненада! Извънземни, които нямат желание да ни свестят маслото — обобщи Ана Пастернак.

Избърса изпотеното си чело и взе курс към Рандеву.

Щом се оттегли в покоите си в двореца, където можеше да се отдаде на размисъл, далеч от натрапчивото внимание и глупавите задължения, Естара попадна на придружен с крясъци спор между съпруга си и председателя Венцеслас. Застана до вратата, заслушана в изумено безмълвие.

— Нямаш никакво право да изненадваш по този начин нито мен, нито народа — каза разгорещено Питър. — Хората изобщо не са чували за този Даниъл. Аз ще го разоблича.

— За теб също не бяха чували, Питър — отвърна Базил със смразяваща усмивка. — Всичко е под контрол. Ако погледнеш изследванията на общественото мнение и видиш новинарските емисии, ще се убедиш, че хората приемат новия принц без никакво безпокойство. Дори се чувстват по-спокойни, че има още един кандидат за крал, който чака зад кулисите… в случай че стане нещо нежелателно. — Той понижи глас. — Тъй че, ако не проявиш по-голяма готовност за сътрудничество, Ханзата разполага… с други възможности.

Питър се намръщи.

— Не ме заплашвай, Базил.

— Плаши ли те истината?

Кралят се разсмя горчиво.

— Откога истината стана фактор за решенията ти? Не можеш да ми пречиш да се появявам пред народа, защото ако ме криеш, няма да съм в състояние да изпълнявам задълженията си. А как стоят нещата с този Даниъл? И неговото семейство ли избихте?

Естара слушаше от ъгъла с широко отворени очи; опитваше се да проумее чутото. Изобщо не можеше да схване смисъла му.

— Пълен аматьор си по отношение на заплахите, Питър — отвърна невъзмутимо Базил. — Може би ще е интересно да проверим колко дълго можем да заблуждаваме публиката със стари холограми на речите ти. Така или иначе, никой не се заслушва в думите.

Питър поклати глава, сякаш знаеше неща, които председателят не бе в състояние да проумее.

— Ти сам създаде този мит, Базил, но все още не разбираш какво точно означава крал за населението.

В този момент най-после забеляза Естара и на лицето му грейна сияйна усмивка.

— Или по-точно казано — крал и кралица. Не подценявай обичта на хората към техния справедлив владетел.

Сепнатият Базил изгледа навъсено Естара.

— Провеждаме лично заседание, кралице Естара. Бихте ли ни оставили за малко, за да приключим?

Преди Естара да успее да се оттегли, Питър вдигна ръка.

— Няма нужда, Базил. Можеш да говориш пред моята кралица.

Естара бе смутена и разтревожена. Питър явно криеше нещо от нея — нещо съществено, — но тя се приближи, застана до своя съпруг и сложи ръка върху рамото му. Тази сватба й беше предложена от председателя и Сарейн и осъществена чрез брат й Рейналд. Естара бе изпълнила своето задължение и сега бе свободна да избира сама. Макар да не искаха от нея нищо повече, освен да демонстрира публична подкрепа за краля, Естара по-скоро би се доверила на Питър, чието сърце бе започнала да опознава и разбира, отколкото на председателя.

— Бих била щастлива да помогна по всеки възможен начин. Достатъчно е моят съпруг и крал да ме посъветва.

Застанала до него срещу председателя, тя отлично си даваше сметка за постъпката си, която би могла да причини доста неприятности, ако подозренията й се окажеха правилни.

Базил започна да събира документите си. Гледаше намръщено. Пооправи костюма си, огледа тапицирания в плюш апартамент и отбеляза, че едно от растенията в ъгъла е започнало да пожълтява и да съхне. После каза: