Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

— Сарейн, денят не е подходящ за интимни срещи.

— Нямам това предвид, Базил. Имам предвид способността ти да вземаш решения и да обмисляш трезво въпреки напрежението. Позволи ми да бъда твой изповедник. Не доказах ли качествата си, като ти доведох всички тези зелени жреци?

Искаше да я отпъди, да й каже да го остави на мира, за да помисли, но това нямаше да помогне.

— Добре, успя да изиграеш картите си. От признание за онова, което свърши, ще проведем разговор. — Той посочи с пръст тъмноокото й изображение. — Но да не си посмяла да използваш същото тесте, дотрябва ли ти друга услуга.

В смеха й прозвуча очарователно лукавство.

— Ако реша да искам нещо друго от теб, Базил, чисто и просто ще измисля някой друг фокус.

Усмихна му се дяволито и Базил й прости, че го е прекъснала.

— Остави ме един час да приключа и ела в личното ми ниво. Поръчай, каквото ти се иска. Всичко ще е чудесно.

И той изключи образа й.

Генерал Ланиан беше включил деветнайсетимата нови жреци в пръснатия из десетте квадранта флот. Надяваше се мигновената комуникация чрез телевръзка да промени нарушения баланс на силите във войната с хидрогите. Може би операцията на Оскивъл щеше да обърне нещата към по-добро… или просто зелените жреци щяха да осигуряват малко по-бърза информация за всяко следващо поражение.

Ембаргото на хидрогите над газовите гиганти ги лишаваше от екти.

Без екти нямаше илдирийско космическо гориво.

Без по-бързи от светлинната скорост полети нямаше междузвездна търговия.

Базил отново вторачи сивите си очи в цифрите — виждаше как отслабват и рухват ханзейските колонии. Вече години наред си блъскаше главата. Единствената друга възможност, още по-невероятна, бе да открие съвсем нова система за бърз транспорт, която да не зависи от екти. И илдирийските, и човешките учени бяха работили над проблема, но просто не съществуваше алтернатива на горивото.

По-рано Земята бе използвала бавноподвижни заселнически кораби, които отнасяха хора в еднопосочни полети из Спиралния ръкав. Но продължаващо цял век пътуване изключваше възможността за какъвто и да било търговски обмен.

Главата му започна да пулсира от сграбчващата го мигрена — той се напрягаше да синтезира някакво всеобщо средство за поддържането на галактическата цивилизация, но дори най-гениалните му инженери едва ли биха могли да предложат решение. Не съществуваше ли никакъв друг начин за междузвездни полети?

Най-после изключи екраните и кристалният плот помръкна. Въздъхна и се приготви за обяда със Сарейн. Тя можеше да го разведри, да му помогне да забрави проблемите за около час било със секс, било с разговор.

Но и в двата случая Базил не очакваше да стигне до някакво решение.

Засекретената в базаданника информация беше удивителна. Маргарет Коликос бе записала откритията си с много подробен превод на безбройните кликиски йероглифи.

Докато Рлинда Кет надничаше над рамото му, Дейвлин включи осветлението в каютата си в „Любопитство“.

— Успяла е да дешифрира не само тези уравнения, но и по-голяма част от историческите записки върху стената. — Той запреглежда другите файлове: диаграми, преводи, теории и въпроси. — Открили са някаква все още действаща кликиска технология… каменния прозорец, който намерихме. Луис е разбрал как да го активира. — Погледна я напрегнато с широко отворени очи. — Утре трябва да отидем и да го проучим.

— Нали си специалист по тайнствените въпроси.

Рлинда донесе бутилка вино от корабните запаси, отпи от чашата си и възкликна от удоволствие, за да демонстрира великолепния му вкус. Но Дейвлин не се нуждаеше нито от вино, нито от храна. Откритието беше най-важното за него.

Базил Венцеслас с право го бе изпратил тук.

Стигна до края на файла и каза:

— Маргарет е събирала цялата тази информация за следващия си доклад чрез телевръзка, но очевидно зеленият жрец е бил убит, преди да успее да го изпрати.

— Ами ако е бил ликвидиран, за да не изпрати информацията?

— В доклада на Маргарет няма никакви намеци, че се е страхувала за живота си, и изобщо никакви съмнения. Каквото и да е убило Луис Коликос и зеления жрец, го е направило съвсем ненадейно. Кликиските роботи и компито ги няма, както и самата Маргарет. Може роботите да са се нахвърлили срещу тях? Може Маргарет да е обезумяла от някакво откритие? А може заплахата да е била абсолютно външна — да речем, илдирийски наказателен взвод, — нещо, което е искало да попречи на Ханзата да узнае за тяхното откритие? В този момент всички възможности са еднакво допустими.