Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Свитата и придворните всеки път задължително се погрижваха кралят да пристигне с нужното закъснение, за да бъде изчакано кралското присъствие. Но начело на масата той забеляза до своя стол празния стол за Естара. Нямаше я. Той погледна въпросително към един от вестителите, а след това към ОХ.

Престорено усмихнат, Базил Венцеслас се приближи и прошепна:

— Не можем да намерим Естара. Тя закъснява.

Макар изражението му да продължаваше да демонстрира спокойна самоувереност, Питър усети в тона му лек упрек, сякаш го обвиняваше за закъснението.

Питър удостои председателя с леко кимване и продължи към официалния си стол начело на масата.

— На моята гостенка й се налага да закъснее, но всички вече сме свикнали с непредвидените закъснения. — Знаеше, че не бива да им позволява да подозират, че нещо не е както трябва. Базил не обичаше някой да допусне, че положението не е под контрол дори за миг. — Моля да заемете местата си. Сигурен съм, че разполагаме с достатъчно ястия, за да се нахрани цяла малка колониална планета.

Около масата се чуха дежурни хихикания. Питър не бе сигурен дали да се безпокои, или да е доволен, че Естара отсъства. Надяваше се, че е намерила някакво приятно занимание. Където и да се намираше, би предпочел сега да е с нея, а не тук.

— Предлагам да започнем с първото блюдо. Както виждам, главните готвачи имат намерение да ни държат тук до след полунощ, за да вкусим от всеки деликатес, сътворен от неукротимото им въображение.

Преди да приключат със салатата, двама стражи въведоха разтревожената Естара в банкетната зала. Питър веднага се изправи, останалите около масата също се разбързаха да се надигнат, колкото е възможно по-енергично. Макар дрехите й да бяха великолепни и екзотични с терокския си стил, тя явно се бе приготвила набързо.

— Просто разглеждах. — Изразът върху мургавото лице на Естара беше по детински уплашен. — Загубих представа за времето. Не исках да закъснея, но Дворецът на шепота е толкова… огромен!

Базил пое ръката на младата жена.

— Позволете ми да ви заведе до мястото ви, скъпа.

И я смъмри шепнешком, сключил вежди.

Естара зае мястото си с демонстративно покорство, а ОХ застана между двамата. Питър се приведе и й заговори достатъчно тихичко, за да попречи на всяко любопитно ухо.

— Няма за какво да се притесняваш. Базил е толкова вманиачен на тема спазване на дневния график, че дори се изпотява по разписание.

В първия миг тя не го погледна, но след малко вдигна тъмните си очи, в които се четеше облекчение.

— Благодаря.

Докато присъстващите изказваха възхищението си от всяко сервирано блюдо, Питър бе озадачен от неестественото мълчание на Естара. Какво ли си мислеше за него? Бе приел факта, че ще се ожени за нея, но искаше да разбере каква е всъщност. Погледна я, опитвайки се да отгатне. Жизнерадостна ли беше, или мрачна? Общителна или саможива? Боеше ли се от него? Отблъскваше ли я? Възнамеряваше да го използва ли?

Досадното бърборене и вежливите смехове наоколо не го интересуваха. Естара все още бе притеснена от бурната реакция на разходката й из Двореца. На Терок бе свикнала да обикаля, където й хрумне, и бе изненадана от ограниченията, с които щеше да й се наложи да се съобразява. Хранеше се, отговаряйки едносрично на задаваните й въпроси.

Питър покорно вдигна чашата си, когато поредният гост предложи поредния тост за краля и неговата забележителна дейност — беше четвъртият тост от началото на вечерята, а все още не бяха сервирали главното блюдо. Опита се да срещне погледа на Естара. Искаше да й подскаже, че и на него случващото не му се нрави.

Базил с желязна хватка контролираше всяко действие на Питър, а сега прилагаше същите прийоми и към Естара. Ако тя се научеше да дава вид, че му се подчинява, двамата можеха да се разбират, независимо от безбройните съображения. Но Базил поставяше всевъзможни пречки, за да не даде възможност на Питър да общува свободно с жената, която предстоеше да стане негова съпруга. Председателят не допускаше непланирани предварително срещи, дори лични.

— В такъв случай как ще я опозная? — попита го веднъж Питър в личния му кабинет. — Ако имаме намерение да създадем една идеална двойка за пред хората, не трябва ли поне да я познавам?

Базил се навъси.

— Не е нужно, Питър. Само усложняваш ситуацията, която вече съм нагласил. Ще имаш достатъчно време за това по-късно.

Но сега, когато Естара се намираше само на метър от него; той се усмихна — този път искрено — и каза на бъдещата си съпруга: