Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

— Сигурно много ти липсват горите на Терок.

Изненадана, тя го погледна преценяващо.

— Не е минало много време и се справям.

— В Двореца на шепота има великолепна ботаническа градина, добре поддържани екзотични градини, а също и няколко световни дървета. Предполагам, че ще ти е приятно да видиш това отлично подредено естествено кътче.

— Вероятно ще е по-интересно, отколкото да се разхождам из зали, пълни с музейни останки. — Тя хвърли възмутен поглед към невъзмутимите стражи. — Особено след като някои хора се дразнят, когато се разхождам сама. — И възкликна невъздържано; — Сякаш никога не съм се разхождала сама! На Терок обичах да тичам по цели часове, да се катеря по върховете на дърветата, за да огледам целия свят.

— Не се ли страхуваше да не се загубиш?

Естара помръдна рамене.

— Няма начин да се загубиш в родното си място.

Питър вдигна очи към извисяващия се куполен таван и великолепните полилеи.

— Дворецът на шепота отдавна е мой дом, но понякога все още се губя из него.

Естара се засмя тихичко.

— В такъв случай си доволен, че многобройните стражи постоянно дишат във врата ти.

— Ако двамата отидем да разгледаме градините, мога да убедя охраната да стои поне на двайсет крачки от нас. Ако обещаеш да не се катериш по дърветата.

Базил се изправи и призова за внимание. В знак на подчинение и уважение всички моментално млъкнаха. Слугите изчезнаха.

— Естара, дъще на Терок, събрали сме се, за да те поздравим с добре дошла и да дадем израз на своята признателност. Скоро Ханзата ще обяви официално твоята сватба с нашия любим монарх. — Той се обърна към учителското компи. — ОХ ще продължи да те запознава с нашите порядки тук. Ще те инструктира по въпросите на етикета, поведението и маниерите, както правеше с нашия принц, когато беше по-млад.

Питър й се усмихна. Естара се бе изчервила от срам поради цялото това насочено към нея внимание.

— Благодаря — отвърна тя.

Настъпи церемониална пауза и Базил седна на стола си. Слугите поднесоха основното блюдо — димящи котлети от сочно говеждо, залято със сосове. Питър си спомни, че на Терок Естара не е яла друго месо, освен от гигантски насекоми. Такова ядене сигурно бе новост за нея.

Усмихна й се отново, усетил особена топлота в сърцето си. Може би щяха да се харесат един друг… ако им позволяха.

Джора’х намери очакващите го тайнствени документи в заключените си лични покои. Някой ги бе оставил на място, което не можеше да види никой, освен престолонаследника. Изтръпна при вида на подредените явно старинни листове с диамантена повърхност.

От доста време не му се бяха случвали приятни изненади.

Младият Тор’х бе заминал за Хоризонтния куп с продоволствие, инженери, спасители, строители и архитекти. Раненият губернатор Руса’х продължаваше да лежи неподвижно в дълбока подтизмена кома вече месеци наред. Магът-император вече не усещаше ранения си син чрез тизма, но той все още не се бе оттеглил в царството на Извора на светлината. Единствено медиците знаеха, че губернаторът е жив…

Свъсил чело и с извиваща се от вълнение златиста коса, Джора’х взе тънките блещукащи листове с гравирани с диамантена течност рунически знаци. Буквите и езикът изглеждаха архаични, а богато украсената рамка бе прекалено натруфена, за да е съвременна. Трябваха му няколко секунди, за да налучка ритъма и стъпката на думите, разпокъсаните еднообразни строфи. Бяха понятни за всеки илдириец.

Беше откъс от Сагата за седемте слънца. Никога досега не бе попадал на него.

Нови истории? Древни легенди? Защо би занимавал някой престолонаследника с такива неща точно в момента? Хидрогите неспирно нападаха хората и илдирийските колонии. Хирилка бе унищожена, а огромен брой отломъчни колонии бяха евакуирани и освободени. Собственият му брат агонизираше в безсъзнание. А магът-император умираше от ужасните, коварни тумори.

Разгневен, Джора’х понечи да захвърли документите, но в същия момент погледът му попадна върху, смайващо неуместна за древната сага дума.

Хидроги.

Той грабна листовете и започна да чете невероятния разказ. Това беше исторически обзор на древна, неизвестна война, титаничен конфликт срещу хидрогите и други могъщи „демони“. Беше избухнала преди десет хиляди години през тайнствен и незначителен исторически период, известен като „Изгубеното време“.

Не беше възможно!

Сагата за седемте слънца беше точно историческо описание и Джора’х винаги се разтушаваше с вдъхващата спокойствие обичайност на легендите и героите. Никой не се бе усъмнявал в истинността на описания в милиард реда епос на тяхната раса.