Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Така започнаха кошмарите му.

Събуди се от уплаха в самотното си легло. Ризата му бе подгизнала от студената пот. Вдиша дълбоко няколко пъти и се закашля. Бе сънувал, че се дави, че потъва все по-надълбоко, неспособен да си поеме дъх, да намери обратния път към въздуха и светлината. Дробовете, кръвоносните съдове, мозъкът му бяха пълни с вода — направени от вода. Усещането бе прекалено реално, всепоглъщащо, сграбчило мислите му и той напрегна усилия да се събуди.

На младини Джес имаше кошмари за майка си и бавната й, сковаваща смърт в една ледникова цепнатина на Плумас. Постепенното вкочаняване, задушаване… защитена единствено от нефункциониращия скафандър, на недостижима дълбочина във враждебната вода.

Но този сън беше различен… злокобен единствено с необичайността си. Не изпита нито заплаха, нито ужас, а объркване.

Очите му горяха и Джес се надигна от леглото, едва не загуби равновесие и се подпря на металната преграда, за да се задържи. Усети върху ръката си влага.

Огледа се изненадан и видя върху метала капчици. При докосването пръстите му изтръпнаха. Кондензираните капчици образуваха миниатюрна струйка, която се процеди към пода… като струя кръв.

Свъсил чело, Джес проследи влагата, за да открие източника. Някъде трябваше да има изтичане, пробив в животоподдържащата или в охладителната система. Беше на огромно разстояние от всеки, който би могъл да му се притече на помощ, и подобни дребни неща можеха да се окажат катастрофални. Резултатите от диагностичната проверка на поддържащите системи бяха напълно изрядни и в оптималните параметри. Дори влажността бе нормална.

Върна се в каютата си и установи, че стените са сухи. Нямаше и следа от влага.

Стоеше до машинните съоръжения в производствения трюм. Въздухът бе влажен и топъл — твърде необичайно, тъй като не бе променял параметрите на животоподдържащата система. Погледна отново към бистрата течност, събрана в прозрачния цилиндър.

Взе водна мостра от контейнера и използва диагностичната лаборатория, за да й направи подробен анализ. Провери резултатите два пъти и проведе опитите за трети път. Като член на клана Тамблин знаеше всичко за екстракцията на вода и тестовете за чистота. По технически параметри и химическо съдържание веществото представляваше абсолютно чиста вода, събирана молекула по молекула от космическия облак.

В търсене на потвърждение Джес изпрати сигнал до разпръснатите из мъглявините пътешественици. Запита ги дали някой е забелязал необикновени резултати при събираната от гребачите вода. Запитването му беше като писмо в захвърлена в морето бутилка и той знаеше, че дълго ще чака отговор.

Когато отговорите най-после започнаха да пристигат, разбра, че никой от останалите скитници не се бе погрижил да събира водни пари или други мъглявинни примеси. Интересуваше ги единствено превръщаният в екти водород.

Така или иначе, Джес продължи да изпитва нарастващи съмнения, че мистериозната течност е… необичайна. Имаше необясними усещания, щом застанеше близо до цилиндричния контейнер. Наблюдаваше течността в него, абсолютно бистра, без нито едно мехурче или частичка от примес.

И сякаш някак блещукаше, сякаш съдържаше нещо, което не подлежеше на измерване.

— Какво е това? — попита той високо.

Водата се събираше все повече и като че ли потрепваше и се размътваше от концентрацията на някаква необикновена субстанция, която бе съхранила някак си, след като е била разсеяна из празните пространства между звездите. Ако имаше предразположение към суеверията на скитниците, Джес можеше да повярва, че мъглявинната вода е обладана от зли духове.

Той приклекна до цилиндричния контейнер, докосна заоблените му стени и усети необяснима топлина. Това го зашемети. Нямаше как да го отрече — пулсиращата вода не беше просто вода… а нещо много повече. Обладана от духове… някак си жива, необяснимо как.

И лека-полека сред самотата на огромния, носещ се из пространството кораб Джес Тамблин започна да общува с нея.

Председателят на Ханзата се намираше на върха на света в своя мансарден апартамент. Той дърпаше конците, вземаше важните решения, командваше богатствата и ресурсите на шейсет и осемте разпръснати и относително свързани планети.

Но въпреки това усещаше безсилие. Понякога ясната и неумолима истина — без увъртане, без смекчаващи и оневиняващи обстоятелства — беше непоносима за всяко човешко същество.