Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

— Това ни е ясно, генерале — отвърна Ярод.

— Чудесно, тъй като във вихъра на битката няма да разполагам с време за обяснения.

Беше удовлетворен от произнесената реч.

Няколко зелени жреци продължаваха да разговарят пред просторния прозорец и да сочат скалистите образувания. Намръщен, Ланиан задейства контролните уреди, за да матира стъклото.

— Всички се съберете и се съсредоточете.

Жреците се събраха неохотно около Ярод. Ланиан докосна върховете на пръстите си и огледа странните доброволци.

— Намираме се в решаваща фаза на войната с хидрогите. След броени дни ЗВС предприемат масивно и съкрушително нападение срещу врага. Офанзивната част на извънземните, която нанесе удар върху Буунов брод, се е прибрала на газовия гигант Оскивъл.

Щом спомена Буунов брод, зелените жреци се разшаваха и се заспоглеждаха уплашено.

— Помислете за дърветата — каза Ярод.

— Цялата гора от черни борове е унищожена — добави ДРУГ.

— Нито едно дърво не остана — обади се белязаният жрец.

— Да. Решени сме да се реваншираме — отвърна Ланиан, удовлетворен от настъпилата промяна. — Естествено няма да ви възложа бойни задачи, тъй като вашите умения са в далекосъобщителните комуникации. За ефективност се налага да ви разпръснем сред бойните групи по квадрантите и потенциално заплашените колонии. Това ще осигури огромно тактическо предимство на ЗВС. Благодарение на вас във всеки момент ще разполагаме с моментална снимка на разгръщането на целия ни флот.

Жреците погладиха фиданките, за да установят помощна връзка. Бяха се озовали в необичайна среда, отдалечени от обраслата си с гори планета, на служба в непозната военна обстановка. А сега, както току-що научиха, щяха да бъдат разделени и един от друг.

Ланиан погледна към тъмната стена, където се намираше прозорецът.

— Оскивъл е несъществена планета за ЗВС, но ще я атакуваме с всичко, с което разполагаме. Първо ще направим официален опит да установим връзка с хидрогите и се надяваме да ни помогнете. Ако опитът не даде резултат, ще ги разпердушиним.

Той се ухили, очаквайки да ги въодушеви, но зелените жреци изглеждаха още по-уплашени.

— Хидрогите са могъщ враг — каза Ярод. — Световната гора ни предупреждава да не ги подценяваме.

— О, ние имаме намерение да хвърлим всичко срещу Оскивъл. Цялата мощ на Земните въоръжени сили. Недопустимо е да не успеем.

Въпреки категоричния тон и решителната стойка на генерала зелените жреци не изглеждаха твърде убедени.

Скитническите сватбени кораби нахлуха сред вихрушка от цветове и маневри в атмосферата на Терок. Парадни совалки. Дванайсетте съда бяха с уникални ексцентрични конструкции, окичени с екзотични знамена по украсените с отличителни знаци корпуси. Водеха представители от най-главните кланове: Окая, Келъм, Сандовал, Пастернак, Тайлър, Соренгаард, Чен, Бейкър, Ковалски и естествено клана Перони.

Огромната свита костваше разточителна загуба на екти, но всяка скитническа фамилия държеше да демонстрира своето задоволство и ентусиазъм от събитието. Не се случваше много често да се омъжва говорителка.

Изумени терокци се закатериха по дърветата и се запромушваха през листака, за да наблюдават по-удобно. Други тичаха към поляната за кацане, за да приветстват спускащите се совалки. Объркан от необяснимото нахлуване на всички тези странни съдове, отец Рейналд дотича без дъх до площадката, наобиколен от няколко зелени жреци.

От първата совалка се появи Ческа Перони, облечена в блестяща дреха от многоцветни кръпки и със завързана с празнични ленти коса. Рейналд я позна моментално.

— Ческа!

Забелязала задоволството и объркването върху лицето му, тя тръгна напред. Усмивката й грейна като лунен изгрев, докато протягаше дясната си ръка. И изрече добре отрепетираните думи без никакво колебание:

— Тъй като мина доста време, пристигам лично, за да приема предложението ти за брак, отец Рейналд. Ако предложението продължава да е в сила, разбира се.

Рейналд я гледаше като ударен с чук по главата. След което се усмихна момчешки.

— Разбира се, че предложението е в сила! — Той грабна двете й ръце, прегърна я с въодушевление, след което се отдръпна смутено. — За мен ще е голяма чест да станеш моя съпруга, Ческа Перони, говорителко на скитническите кланове. Нашите два народа могат да си дадат много един на друг, както и ние двамата с теб. Лично, имам предвид.