Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Докато войниците на ЗВС слизаха от крайцера, облечени в униформи работници докараха машини за багажа. Техници припряно оправяха залите и каютите, снабдявайки ги с провизии, вода и въздух за следващия космически полет.

Естара се чувстваше не на мястото си в целия този многолюден водовъртеж. Никога не бе виждала толкова много постройки. Небостъргачи и кули, складове и наблюдателници се възправяха като изкуствена гора от метал, камък и прозрачни плоскости. Небосводът блестеше яркосин. Тя поразена се оглеждаше на всички страни.

— Ето го Базил. — Сарейн помаха към един военен транспортьор, който се приближаваше с бучене по пистата, и прошепна: — Припомни си какво ти поръчах да кажеш.

— Нали беше неофициално посещение? — повдигна вежди Естара. — Щом никой не ни наблюдава и нищо няма особено значение, защо е толкова важно да изрека точните думи?

— Приеми го за упражнение, Естара. Няма да имаш много време за това.

Председателят Венцеслас ги чакаше пред ВИП люка на мантата. Лицето му изразяваше богат опит и мъдрост, но кожата му беше неестествено опъната за възрастта му. Естара не помнеше на колко години е председателят, но знаеше, че се подлага на редовни процедури за подмладяване. Той протегна ръка.

— Добре дошла, Естара. Срещнахме се на церемонията на брат ти на Терок, но нямахме достатъчно възможност да се опознаем.

— За сестра ми е голяма чест да пристигне тук, Базил.

Естара се усмихна по възможно най-очарователния начин. Това бе първото й съприкосновение с дипломатическото притворство, но тя знаеше, че няма да е последно.

Усетила намека на сестра си и нетърпелива да приключи с протоколните формалности, Естара протегна малка саксия с переста фиданка, която носеше като официален подарък.

— Тази фиданка е за вас в качеството ви на председател на ханзейския съюз с пожелание да расте и процъфтява като самата Ханза.

Фактът, че й бяха казали да поднесе най-важния подарък на председателя, а не на краля, й подсказваше реалното разпределение на властта тук.

— О, благодаря, Естара — отвърна Базил, но не помръдна, за да вземе фиданката. Вместо това махна на русия си придружител да вземе подаръка, след което й се усмихна като на малко момиченце. — Да вървим да се срещнем с крал Питър. Сигурен съм, че отдавна очакваш този момент.

Макар да й предстоеше да прекара останалата част от живота си с него, Естара забеляза, че всъщност не ги оставят да се срещнат наистина. Първата им среща беше неофициален обяд в оранжерия със стъклен таван в едно от многобройните крила на Двореца на шепота. Цял парад сервитьори се надпреварваше да й предлага сладкиши, но Естара не беше гладна.

Кралят беше седнал в другия край на лакираната маса, облечен в изрядна удобна сиво-бяла униформа, която, изглежда, символизираше оскъдните времена за Ханзата. До него като личен съветник стоеше старовремско учителско компи, а Базил зае място в ъгъла.

Наоколо на висок глас разговаряха всевъзможни официални и длъжностни лица и Естара имаше чувството, че монотонното им бърборене я обгражда като гъсталак. Сякаш цялата тази привидно случайна среща беше уговорена така, че да не им дадат възможност да разменят нещо повече от дежурни фрази.

Трябваше да признае, че кралят определено е красив. Бе виждала лицето му в новинарските предавания и винаги й се бе струвало, че има добри маниери. С русата си коса, сини очи и изящни черти Питър бе наистина привлекателен, но всяка от думите му пред много хора изглеждаше предварително заучена и отрепетирана.

Седнали един срещу друг, двамата се споглеждаха крадешком, сякаш се опитваха да общуват безмълвно. Питър плъзна преценяващ поглед по лицето и дрехите й, тя направи същото. И се запита дали и той се чувства объркан и притеснен като нея.

Част от неловкостта й се стопи и тя изпита съчувствие към младия крал, осъзнала общата им дилема. В този момент и двамата, изглежда, бяха кукли под властта на по-висши сили. Бракът им щеше да се превърне в истинско мъчение, ако се отнасяха един към друг като врагове. Когато очите им се срещнаха, тя му се усмихна сърдечно. В първия миг това го изненада, след което му стана приятно и той отвърна на усмивката й.

Председателят и Сарейн вдигнаха миниатюрни чашки с парлива канела, обявена за предпочитаното питие на краля, макар той да не отпиваше от него с по-забележимо удоволствие от Естара.

— За кралската двойка — обяви председателят Венцеслас. — Нека тяхната любов и този съюз да направи Ханзата по-силна.