Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

— Тези бойни компита са безценно оръжие, благодарение на което много наши синове и дъщери няма да срещнат смъртта на бойното поле. Както неотдавна на Дасра трагично загина нашият разузнавателен екипаж. Тези бойни компита ще заемат местата си в бойните кораби и ще изпълняват стриктно заповедите без излишни въпроси и без оглед на собственото си оцеляване. Когато произведем достатъчно от тях, най-после ще можем да очакваме деня, в който ще постигнем победа над хидрогите.

Той пое дъх и повиши глас:

— Адмирал Стромо, предоставям ви тези нови воини в битката ни срещу врага. Приемате ли ги?

Далеч от парадната площадка адмиралът отговори:

— Да, ваше величество. Воините на ЗВС са най-добре обучените, но съм горд да приема тези компита като екипажи на нашите бойни кораби.

— Приемете ги в такъв случай в името на човечеството, за да се възправят срещу безсмислената агресия из целия Спирален ръкав.

Базил се отпусна на стола самодоволен и щастлив.

— Това е важен ден, Питър. Един от многото. Твоята свенлива булка Естара скоро ще пристигне. Предполагам, че се вълнуваш по този повод?

— Дори не съм я видял все още, Базил.

Човешките воини тръгнаха в маршова стъпка обратно към очакващите ги манти. Компитата ги последваха.

Крал Питър ги наблюдаваше, без да може да се освободи от тревожните си предчувствия. Всичко изглеждаше прекалено наред. И все пак въпреки анализа на компонентите на Джоракс около кликиските роботи оставаха много неизяснени неща. Въпреки че беше велик крал на Теранския ханзейски съюз, никой нямаше желание да изслуша притесненията му.

Един крайцер пристигна по разписание, за да откара Сарейн, Естара и доброволците зелени жреци на Земята. Корабът остана в орбита около Терок, тъй като пистата не бе достатъчно голяма, за да го побере. След като се сбогуваха, пътниците отлетяха към него със совалка.

Когато се качи на отлитащия към Земята кораб на ЗВС, Естара каза на Сарейн, че е уморена и иска да остане сама в каютата си. Отпусна се върху леглото, заби поглед в потискащия таван от изкуствена материя и пое дълбоко наситения с металически дъх преработен въздух. Сякаш и той беше изкуствен, лишен от познатите естествени аромати на дървета, слънчева светлина и свежест. Усети ускорението, когато мантата излезе от орбита и я понесе далеч от Терок за първи път в живота й. Но въпреки непозната обстановка тя скоро потъна в дълбок сън…

По време на закуските, обедите и вечерите, докато пътуваха, Сарейн с гордост й предлагаше ястия от Земята — пилешко, риба, телешко, — съвсем различни на вкус от насекомите, с които бе свикнала на Терок. И седеше срещу нея с грейнали очи и искрена усмивка.

— Никога не си представяла нещо подобно на Двореца на шепота, Естара. Ще видиш огрените от слънцето златни куполи. Върху кулите и мостиците горят вечни огньове, всеки от които обозначава отделна ханзейска колония. Заедно с крал Питър ще бъдете канени на величествени процесии и паради. — Лицето на Сарейн излъчваше възторг. — О, там има всичко, което го няма на Терок.

Въпреки ентусиазма на Сарейн Естара бе забелязала, че сестра й носи терокски стоки, които липсваха в Двореца на шепота: кулинарни деликатеси, какавидени тъкани и наситени багрила от горски цветя.

Естара слушаше учтиво, докато се хранеше.

— Някои неща действително… изглеждат интересни. Но аз не отивам на екскурзия, Сарейн.

Предстоеше й да се омъжи за млад мъж, когото никога не бе виждала, да се изправи пред политически и обществени отговорности, с които никога не се бе сблъсквала. Бенето и Росия я бяха посъветвали да държи съзнанието си будно, да потърси нови възможности и най-вече да бъде силна. Естара несъмнено можеше да го постигне.

Деветнайсетимата доброволци зелени жреци пътуваха заедно в палубата на екипажа и Естара посещаваше Росия по време на полета. Но щом мантата навлезе в системата на Земята, един голям пътнически транспортен кораб отлетя с жреците към базата на ЗВС на Марс.

— Ще има ли тълпи? — попита Естара, докато крайцерът кацаше в покрайнините на Дворцовия квартал. — Веднага ли ще трябва да застана пред народа? А крал Питър? Ще дойде ли да ме посрещне?

Сарейн я потупа по ръката.

— Не се притеснявай, сестричето ми. Под контрола на Базил нищо не може да се случи, без да е грижливо планирано, обмислено и отрепетирано. Официално никой дори не знае, че пристигаш с този кораб. Когато те представят официално на обществото, всичко ще бъде организирано до най-малка подробност и с максимална педантичност. Няма никаква причина да се безпокоиш за каквото и да било. Засега си просто анонимен пътник. Аз ще ти помагам да се настаниш й да свикнеш по-лесно.