Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

На площадката продължаваха да кацат совалки. Скитниците бяха отлични пилоти и маневрираха така, сякаш бяха отрепетирали упражнението специално. От совалките заизскачаха облечени в шарени носии темпераментни мъже и жени, удивени от пищния зелен пейзаж. Застанали на открито, представителите на различни кланове оглеждаха високите дървета и вдишваха ароматната влага, толкова различна от рециклирания хладен въздух на изкуствената среда.

Ческа вдигна ръката на Рейналд и викна на вождовете на клановете:

— И двамата сме съгласни! След толкова премеждия, най-после имаме добър повод да празнуваме.

Скитниците засвиркаха и задюдюкаха. Зелените жреци и застаналите на групи терокци си дадоха сметка за случващото се и също започнаха да аплодират. Най-после се появиха Идрис и Алекса, смутени, но и въодушевени от неочакваното многоцветие и възторг.

— Всичко това е прекрасно — моята малка сестра Естара току-що отлетя за Земята, за да сключи брак с крал Питър. А сега ти прие моето предложение. В какво прекрасно време живеем!

Тя го изгледа учудено, но положи усилия да скрие изумлението си. Кралят ще се жени за терокска дъщеря? Не трябваше ли да бъдат уведомени за тази новина? Сред скитниците настъпи объркване. Ческа се запита какви размествания биха могли да настъпят в политическите съюзи. Брачни връзки между скитници, терокци и Ханзата. Трябваше й време да обмисли сериозно всичко това.

Ческа се обърна към един мъж с изпито строго лице, който бе слязъл след нея от совалката. Имаше вълниста тъмна коса и сходни с нейните черти.

— Това е баща ми Ден Перони. Всичките ми чичовци са в кораба.

Рейналд представи родителите си. Идрис оглеждаше новопристигналите като зашеметен.

— Някой ще ми каже ли какво става тук?

Съпругата му го погледна със светнали очи.

— Замисли се за момент, Идрис. Сам ще отгатнеш.

Призрачната лунна светлина и блещукането на звездите проникваха през горския балдахин над града на гъбения риф. Песните на насекомите и звуците на екзотичните музикални инструменти превръщаха нощния мрак в мистерия. Скитниците с техните безкрайни песни и балади се надпреварваха да демонстрират достойните си за възхищение дарби.

Ческа, която се намираше в центъра на вниманието, умело се преструваше, че всичко това я забавлява.

Клановете бяха домъкнали с корабите си такова огромно количество изпълнители и екзотични подаръци от далечни планети и астероиди, че сватбената церемония заприлича на истински карнавал. Всички се смееха и танцуваха, възхитени от новите си приятели.

Застанал до нея, Рейналд изпитваше искрена гордост.

— Не бих се изненадал, Ческа, ако тази нощ още няколко двойки от нашите два народа решат да сключат брак.

Тя държеше покорно ръката му и се усмихваше.

— Това би укрепило нашия нов съюз.

Когато времето напредна, той я отведе до един скрит балкон, от който можеха да се взират в сенките на дърветата и да се вслушват в случващото се наоколо.

— Мислиш ли, че Терок ще ти хареса?

Гореше от желание да я зарадва.

— И двамата ще трябва да свикнем с много неща. Скитниците са номади, а членовете на моето семейство имат славата на пътешественици и на странстващи между системите търговци дори сред скитническите кланове. Баща ми не слиза от корабите си, посещава стотици складове за припаси, небесни мини и ектисъоръжения, за да търгува с гориво с Голямата гъска и с илдирийците или дори… — тя понижи глас — направо с някои колонии, макар това да е в разрез с търговската политика на Ханзата.

— Сигурен съм, че Ханзата би могла да разбере, ако някоя колония изпитва такива нужди — отвърна Рейналд.

Наивността му я изненада. Ческа въздъхна.

— На моя народ ще му трябва известно време, за да стане толкова откровен, колкото сте вие.

— Разкажи ми за скитниците. — Той я погледна с невинна усмивка. — Какво ви е направило толкова… потайни? Толкова недоверчиви?

— Научили сме се да бъдем такива в продължение на много поколения. Тук на Терок сте щастливи с вашия изобилен свят с процъфтяваща колония. А когато нашият заселнически кораб „Канака“ пристигнал на Ява, реколтата загинала. Били много тежки времена и се наложило да разчитаме единствено на собствените си ресурси. След това сме се научили да произвеждаме екти най-напред като наемници на илдирийски съоръжения, а по-късно на собствените си небесни мини. И за всеки успех плащаме с потта и кръвта си. И ние като вас не сме подписали Ханзейската харта, но Голямата гъска без съмнение иска да ни държи под контрол.