Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Загледан през огромния прозорец, той отпиваше кардамоново кафе в блажена тишина. Залезът бе прострял метален воал от златисти лъчи над Дворцовия квартал. Дворецът на шепота сякаш бе облян с разтопен бронз. Върху куполите и по постовете на свързващите мостици проблясваха факли като мигащи очи. Но днес помръкващият залез бе твърде символичен и потискащ.

Детайлните анализи на грижливо подбрания екип от експерти не оставяха място за съмнения. Беше пределно ясно: Ханзата бе обречена и щеше да рухне съвсем скоро, освен ако не се случеше някакво чудо.

Базил извърна глава, тъй като не искаше да гледа издължаващите се в сумрака сенки. Как да предотврати гибелта?

Довърши кафето, наслади се на последната капка върху езика си и се върна до масата, от която бе почистил разхвърляните хартии.

Един от предишните председатели на Ханзата, Малкълм Станис, бе намерил великолепна формулировка в посмъртно публикуваните си мемоари: „Бизнесът е война, а войната е бизнес“.

Екраните на плота на масата засияха. Поклащайки глава, Базил заоглежда статистическите графики, картите на заселените колонии, хранителните продоволствени ресурси, транспорта, луксозните стоки. Обобщената картина за състоянието на Ханзейския съюз не бе никак добра.

Някои колонии бяха по-зле от други. През изминалите десетилетия Релекер се бе развила като успешна курортна планета, но сега никой не можеше да си позволи да обикаля из космоса, когато му скимне. Сега Релекер постоянно отправяше молби за помощ и продоволствия, които Базил чисто и просто не можеше да осигури.

Облачният Дремен се нуждаеше от слънчеви огледала и оранжерийни усилватели за стимулиране на културите, които едва оцеляваха под слабата слънчева светлина. Иреканците вече бяха прибягнали до необмислен бунт и сега ближеха раните си. Хидрогите бяха унищожили горската промишленост на Буунов брод и въпреки че обединяването около трагично оцелелите беше полезно, сега бегълците гладуваха.

Базил бе написал подходящите оптимистични речи на крал Питър, в които изопачаваше действителното положение, но крехките лъжи нямаше да издържат дълго на напрежението. Той сви юмруци, втренчен в изображенията, сякаш искаше да промени общата рекапитулация със силата на волята си.

За нещастие, цифрите бяха точни и анализите не подлежаха на съмнение.

Всичко бе в зависимост от ключовия ресурс: екти. Всички драстични спешни мерки, които бяха предприели ЗВС, неумолимите програми за икономии, принудителното стимулиране на скитническите кланове — всичко това бе довело единствено до тъничка струйка космическо гориво. Теранският ханзейски съюз просто не можеше да оцелее без екти. Колониите вече гладуваха, а проклетите хидроги абсолютно отказваха да преговарят. Ноздрите му трепереха.

На всичко отгоре Дейвлин Лотце изобщо не се обаждаше докъде е стигнал с издирването на изчезналите ксеноархеолози Коликос, поради което Венцеслас предполагаше, че и там има провал. Все пак разстоянието до Рейндик Ко беше огромно.

Може би обитаващите ядрата извънземни най-после щяха да получат урок на Оскивъл. Бойните компита, зелените жреци, пълният състав на бойния флот на ЗВС… и пратеник за последен опит за установяване на контакт. Толкова много неща бяха вложени в тази операция.

При нормални обстоятелства го безпокояха по хиляда пъти на час, но сега беше разпоредил абсолютно блокиране на комуникациите, за да бъдат отклонявани всички посетители и съобщения. Напразно предполагаше, че би могъл да стигне до някакво решение, стига да се съсредоточи върху проблема достатъчно дълго. Явно не му се удаваше да насили въображението си.

Сигналът за посетители звънна. Базил знаеше кой е. Единствено Сарейн разполагаше с личния му код за достъп. Беше й го дал преди няколко години и за нейна чест тя го използваше рядко. Е, все пак можеше да си позволи кратка пауза.

Красивото й въодушевено лице изникна на екрана, измествайки сумарните данни. Базил винаги я намираше физически привлекателна и сексуално възбуждаща. Отначало си мислеше, че е прекалено млада, но Сарейн беше по-зряла от повечето жени, с които бе имал връзка. Беше съобразителна, въпреки че бе израснала на затънтена планета. Беше споделял с нея свои политически проекти и секретна информация, което не бе си позволявал с никой друг. Засега бе доказала лоялността си.

— Знам, че не желаеш да използвам този канал, освен при криза, Базил — каза тя. — И нека ти го кажа направо, че светът не се свършва — поне не днес. Но ние двамата трябва да останем за малко насаме. Позволи ми да организирам кротък обяд.