Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Подтикнат от внезапно хрумване, Палаву сравни спектралните показания на наскоро възпламенената Пторо и ги прибави към сведенията за първата възпламенена планета Ансиър. Тъй като старовремският му екран не разполагаше с необходимия репродуциращ капацитет, той се премести на един от по-мощните ханзейски компютри, който в момента не използваха за транспортиране на нови колонисти, и включи машината на режим за скоростно интензивно сравнение.

Щом кликисите бяха разработили факела, със сигурност го бяха използвали поне веднъж. Тези изкуствено създадени звезди би трябвало да имат кратък живот в мащабите на космическите измерения: един газов гигант не разполагаше с достатъчно енергийни суровини, за да гори в продължение на повече от няколко хиляди години, но дори и след десет хилядолетия не всички биха изгаснали.

Огледа резултатите с тръпка на удовлетворение. Компютърът беше открил двайсет и една звезди с малки пламтящи спътници, които не беше изключено да са отдавна възпламенени от кликиския факел газови гиганти. Двайсет и една.

Дали това не бяха древни бойни полета, където се бяха сражавали кликиси и хидроги? До този момент в настоящата война бяха унищожени Ансиър, Пторо и още три газови гиганта на хидрогите и техните погребални клади все още тлееха.

Макар и изумен от откритието си, много скоро Палаву стигна до мрачното заключение, че дори след като беше използвала факела двайсет и един пъти, в края на краищата кликиската раса беше изтребена. Какви биха могли да бъдат шансовете на човечеството?

Антон се взираше в спусналия се от месеци мрак. Изпитваше огромна самота.

След завръщането на губернатора Ави’х в бездействащата туристическа Мека малобройният екип стана по-енергичен, въпреки че членовете му често пренебрегваха несъстоятелните разпореждания на главния чиновник Бхали’в. Присъствието на още двама илдирийци усилваше връзките на тизма.

Но Антон нямаше нищо общо с тях. Егоцентричният губернатор го беше уведомил равнодушно за смъртта на баща му и изчезването на майка му, сякаш не ставаше дума за нещо по-сериозно от метеорологична прогноза. Макар отдавна да се опасяваше от най-лошото след продължилото години наред мълчание, Антон изпита усещането, че подът под краката му изчезва. Беше настъпило времето за скръб и болка.

Той не беше особено близък с родителите си, след като възмъжа и пое по собствения си път. Знаеше, че се гордеят с него. Маргарет и Луис четяха всичките му научни трудове, подкрепяха го, присъстваха на церемониите при дипломирането и назначаването му на работа, което сега му се струваше твърде учудващо, като се имаше предвид, че непрекъснато обикаляха многобройните си археологически разкопки и Антон винаги беше приемал отсъствието им като даденост. Двамата Коликос бяха възпитали сина си като самостоятелен и независим човек, каквито бяха самите те.

Изправен срещу мрака на маратанската нощ, Антон не откъсваше поглед от призрачното си отражение върху извитото стъкло: тясна брадичка, права кафява коса, примигващи очи. Когато пристигна тук, въодушевен от съвместните си проучвания с Вао’сх, изобщо не беше помислил да вземе снимки на баща си и майка си. В университетския си кабинет имаше цял куп техни изображения, списания и документи, тъй като възнамеряваше да напише подробна биография на знаменитите си родители.

Сега за негово прискърбие беше настъпил епилогът на историята. Онова, което винаги му беше липсвало…

— Открих още една категорична разлика между хората и илдирийците, паметителю Антон — чу той зад гърба си плътния глас на Вао’сх. — Когато ние илдирийците сме в беда, търсим компанията на другите, докато вие явно предпочитате уединението.

Антон се обърна и видя застаналия на входа историк, огрян от ярката светлина. Усмихна се унило.

— О просто се опитвам да осъзная промяната. Потъвам в спомени и си давам сметка за неща, които би трябвало да разбера отдавна.

Беше едва осемгодишен, когато придружи за първи път родителите си при една от археологическите им експедиции. Планетата се казваше Пим, свят с подобни на термитни могили руини, издигнати от изчезналата насекомоподобна раса. Въздухът на Пим беше сух, а нощем небето беше осеяно от безброй звезди. Работниците по разкопките и университетските сътрудници прекарваха вечерите в обсъждане на езотерични исторически проблеми, сравняваха записките си, а понякога си разказваха неприлични истории.